Денят днес ще бъде с 1,34 милисекунди по-кратък от обичайното. Макар че има ясни причини за по-бързото въртене на Земята това лято, последното увеличение на скоростта озадачава учените.

Въртенето на Земята се е променяло значително с течение на времето. В момента планетата се завърта малко над 365 пъти около оста си за времето, в което прави една обиколка около Слънцето – така формираме дните в годината. Но дължината на деня в миналото е варирала – според различни изчисления в дадени периоди Земята е имала между 490 и 372 дни в годината.

Различни фактори влияят на скоростта на въртене – като колебания в морското равнище и движения във вътрешността на планетата – но най-големият е, че Луната постепенно се отдалечава от Земята. Това взаимодействие кара планетата да се забавя с около 1,8 милисекунди на всеки век.

В последните години продължителността на деня се измерва изключително прецизно с помощта на атомни часовници. Обикновено, за да се коригира забавянето на въртенето, се въвежда допълнителна секунда – т.нар. високосна секунда. Това е от решаващо значение например за работата на GPS системите. Но от 2020 г. Земята отново започва да се върти по-бързо.

През 2020 г. са отчетени 28-те най-кратки дни от 1960 г. насам. Всяка година след това е поставян нов рекорд, като най-краткият ден досега е бил през 2024 г. – с 1,66 милисекунди по-къс от стандартните 86 400 секунди.

През юли и август тази година отново се очакват по-кратки дни. Според данни на TimeAndDate.com:

·        9 юли е бил с 1,23 милисекунди по-кратък,

·        10 юли – с 1,36 милисекунди,

·        22 юли се очаква да е с 1,34 милисекунди по-кратък,

·        5 август – с 1,25 милисекунди по-кратък.

Макар Луната да е причина за дългосрочното забавяне, тя също може да ускори въртенето – когато се намира по-близо до екватора, съпротивлението върху Земята е по-голямо. В момента Луната е най-далеч от екватора, което се свързва с ускорението.

Учените могат да прогнозират тези по-кратки дни, но самата тенденция не е напълно ясна. От 1972 г. досега са добавени 27 високосни секунди заради забавяне на въртенето, но от 2016 г. насам не е добавена нито една. Международната служба по въртенето на Земята (IERS) потвърди, че през юни 2025 г. също няма да има добавена секунда.

„Не очаквахме това“, казва Леонид Зотов, специалист по въртенето на Земята от Московския държавен университет. „Причината за ускорението остава неизяснена.“
„Повечето учени смятат, че причината е вътре в Земята. Атмосферните и океанските модели не обясняват това толкова голямо ускорение.“

Други фактори, които влияят на въртенето на планетата, са земетресенията. През март 2011 г. силно земетресение с магнитуд 9.0 край Япония премества оста на въртене с около 17 см и скъсява деня с приблизително 1,8 микросекунди. При земетресението в Индонезия през 2004 г. денят се е скъсил с около 2,68 микросекунди.

„Земетресенията променят разпределението на масата на Земята. Това е като когато фигуристка прибира ръцете си, за да се завърти по-бързо,“ обяснява д-р Ричард Грос от НАСА.

IERS продължава да следи въртенето на Земята и ще потвърди дали тези дни наистина са най-кратките за годината и дали предстои поставяне на нови рекорди.

Превод: GlasNews.bg