В публикация от миналата седмица „Труд“ разкри, че фирмата, списваща сайта „Биволъ“, собственост на Асен Йорданов и съпругата му Алберта Алкалай, си е купила през 2015г.

1125 квадрати метра гора за „крупната сума“ от 100 лева, а „журналистите“ Асен Йорданов и Атанас Чобанов на свой ред са си напазарували евтини имоти по абсолютно същия начин, като „отстреляните“ от тях властимащи в „Апартаментгейт“. Нещо повече, в тези нотариални актове е уговорена и неустойка, която съвпада със схемата, по която съпругата на шефа на ВКС Лозан Панов е прикрила действително платената „под масата“ цена, пише "Труд" в нова разработка по темата.

Това даде повод във фейсбук да се разрази истинска буря, в която и Чобанов и „Биволъ“ обвиниха вестника, че създава компромати и твърди неистини. Като медия, която държи на фактите, за разлика от обикновения рекет, който очевидно практикува „Биволъ“, публикуваме и трите нотариални акта, с които „Труд“ разполага – за покупката на гората от „Бивол“ ООД и за двете дворни места в село Зелено дърво от Асен Йорданов.

От компютърната извадка от системата на Имотния регистър пък се вижда съвсем ясно, че материалният интерес за вилата и дворното място от 1.3 декара на Атанас Чобанов е 0 лева, което е в противоречие с публикуваната от него първа страница от нотариален акт във фейсбук-профила му, че цената на покупката е била 8000 лева.
 

 

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Справка за цените, публикувана през 2016г. не къде да е, а в присъдружния на „Биволъ“ сайт „Медиапул“, собственост на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева пък свидетелства, че средната цена, по която държавата е изкупувала гори, непосредствено след сделката на „Бивол“ ООД, е 517 лева. Всички документи ясно показват няколко неща:

1. Посочената цена от 100 лева в сделката за покупка на 1125 квадратни метра гора, няма как да отговаря на действително платената от купувача „Бивол“ ООД. Напротив, тъй като се касае за сделка между два частни субекта, със сигурност истинската цена далеч е надхвърлила не само записаната в нотариалния акт, но и средната държавна изкупна цена от 517 лева за декар.

2. Може да се твърди съвсем обосновано, че щом в полза на Асен Йорданов е уговорена неустойка, която надхвърля над 10 пъти официално записаната в нотариалните актове цена, то реалната продажба на двете дворни места в село Зелено дърво не е за смешната сума от 2410 лева, фигурираща в актовете, а за общо 25 510 лева, от които „на тъмно“ са цели 23 100 лева и върху тях не са платени данъци и такси.

3. В имотния регистър, като материален интерес върху който е изповядана сделката на Атанас Чобанов фигурира сумата от 0 лева и това е неоспорим факт. Така става ясно, че опитите за оправдания на „разследващите журналисти“ Чобанов и Йорданов и истерията им, когато се оказа, че „разобличителите“ изведнъж се превръщат в разобличени, звучат напълно нелепо на фона на многомесечното упражняване от тяхна страна на тема „имоти“, „апартаменти“, „ниски цени“ и „морал“.

Защото когато се мери с аршин, още повече с претенции да бъде журналистически такъв, то той трябва да е еднакъв за всеки, включително и за мерещия. Другото би било обикновена манипулация и изпълняване на поръчка, а жертвата е цялото ни общество.