Всеки път, когато се прибера в Монако, се чувствам добре, Имам желание да се прибера в България, има толкова места, на които не съм бил и искам да отида. За момента обаче нямам такъв шанс, това е пътят, който съм поел, сподели първата ни ракета Григор Димитров в специално интервю на bTV. 

Едно от нещата, които повтарям, е, че се гордея, че съм българин от малък град - Хасково. Искам всеки да знае откъде съм. Винаги, когато се прибера там, усещам някаква носталгия, сподели за родната си страна Григор. 

С баща ми ставахме в 6 сутринта, тренирахме в зала със счупени прозорци при температури от минус 6,7 градуса. Аз съм любител на спорта - харесват ми всички спортове. В главата ми беше само целта да стана тенисист и да играя добре тенис, разказа още Димитров. 

Когато бях на 6, бих момче на 10 на корта. Тогава ми дадоха купа за трето място и още я пазя вкъщи. Винаги е трябвало да играя с по-големи от малък. Винаги, когато ходехме на кросове, аз се прибирах последен, защото бях най-малък, но това ме накара да се стремя да ставам по-добър, каза първата ни ракета. 

Когато бях малък, баща ми беше моят герой. Нямаше нещо, на което той да нямаше решение. Той постоянно трябваше да жертва дни и да стои гладен, за да съм добре аз и да тренирам. Не съм забравил тези неща. Майка ми е стояла сама месеци наред, чували сме се по един път в месеца. Имало е случай, в който баща ми е трябвало да продаде нещо заради мен. Двамата ми дядовци заделяха от пенсиите си, за да ми купят първия самолетен билет. Той беше за турнир във Франция и там спечели, сподели още Григор. 

Първо тренирах в Щатите, после в Барселона. Исках да се развивам, никога не съм мислил, че нямам нищо, бил съм щастливо дете. Винаги майка ми се опитваше да ме провокира и аз се опитвах да правя нещо по-добро. Няма да забравя веднъж бях малък и с майка ми видяхме едни сирачета от дом. Аз започнах да плача, защото исках да им помогна, а майка ми ми каза: "Ако искаш да им помогнеш, играй!".

Юношеските ми победи са много специални. Има 4-5 мача, които помня до ден днешен. Помня как вечерта преди Уимбълдън тренирах 5 минути и исках да си тръгна от турнира, не играех добре и не знаех как мога да събера себе си - това беше преди 10 години на турнира. Майка ми и баща ми също бяха там. Няма да забравя първия мач, в който спасих сетбол, и оттам нататък нещата се получаваха, разказа още Григор Димитров.