Преди 279 години е роден големият български възрожденец Свети Софроний Врачански, който е най-яркият продължител на святото дело на Свети Паисий Хилендарски.

Неговите усилия за духовното възраждане на българите са огромни и плодотворни. Той оформя една от първите национални идеологически програми за бъдеща самостоятелност на България.

Роден е в Котел, в семейството на заможен търговец. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител, и като книжовник в родния град. Една историческа хипотеза гласи че през 1765 година отец Стойко Владиславов се среща с отец  Паисий в Котел. Там светогорският монах му показва своята „История славянобългарска“, от която младият котленец прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият отец Стойко пътува до Света гора към 1770-1775 година.

През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат, пътува до Цариград, Анхиало, Арбанаси. През 1794 година става монах в Къпиновския манастир и същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там активно се включва в политически мисии за национално самоопределение и по някои сведения изпраща делегация в Москва от името на врачанските граждани.

През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Най-добрите свои творби Софроний пише в букурещкия си период. Сред тях са сборник със слова и поучения „Кириакодромион”, която е първата печатна книга на новобългарски език. Живота си описва в книгата “Житие и страдание грешного Софрония” – един жив и много образен разказ, в който повява вятърът на европейското Просвещение. Софроний очевидно има дарба и на калиграф и художник – известното му изображение в епископски одежди вероятно е автопортрет. Умира през 1823 година.

Софроний Врачански е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 година.