Нарочно избрахме да включим в заглавието Иван Вазов. Защото мястото, където ще Ви заведем днес, е наистина такова - сега затулено в мрак, а блестяло някога. Ахелой. Едно обикновено крайморско градче и една спокойна, мълчалива и горда река. И име, с което се гордеем. Тази година през месец август се навършват 1100 години от знаменитата битка при Ахелой, прославила България. И станала причина за временното помръкване на могъщата Източна Римска империя (както е правилното име на наричаната от нас Византия).

Целта на посещението ни не е самият Ахелой, а намиращата се на около 3 км. от него Симеонова могила. Едно напълно неизвестно място. Една могила, едно възвишение, родено сякаш от най-южните гънки на Стара планина, но запазила през тези 11 века спомена за могъщия цар Симеон Велики. До нея се стига лесно - от пътя през Каблешково има отбивка. Има поставени и указателни табели на главния път Бургас - Варна и на тоя от Каблешково, та няма да се налага да питате някой местен как да стигнете до тази могила. Пътят е проходим за всякакви автомобили. Вие се през полето, ограден от ниви и добре подредени лозя. От отбивката до крайната цел отнема около 10 минути.

Горе, на самия връх, обаче има една малко неприятна изненада. Могилата е заета от една винарна. Има и паметник, който се намира зад оградата ѝ. Табелата пък е отвън... Нищо, абстрахираме се от този сюрприз. Но той остави доста горчив вкус у нас (и не е от виното този горчив вкус). Все пак има оставено малко местенце, откъдето можем да се насладим на фантастичната гледка - отпред е равното поле, в далечината е морето. Обърнем ли се надясно - равното поле ни посреща, виждаме и Поморие - толкова спокойно, сякаш времето там е спряло. Изобщо от върха се открива чудна панорама. Денят, в който бяхме на Симеонова могила, беше облачен, ветровит и малко дъждовен. Любопитно куче от винарната ни правеше компания.

Тук всеки може, запленен от гледките, да даде пълна воля на своето въображение. Където и да се вгледаш, сякаш виждаш блестящите доспехи на двете армии - българската и византийската. В историческите извори няма точна бройка. Пише само, че византийските войски били всички налични на империята - значи около 80 000 - 100 000 души. В същите рамки са били и българските. Значи минимум 160 000 човека са били разположени долу! Как ли са блестели оръжието, доспехите, шлемовете им? Как ли са звънели - мелодично, но същевременно и зловещо дрънкането на мечовете, шлемовете, доспехите, виковете, крясъците? Докъде ли са се чували виковете и стоновете на биещите се, ранените, убитите? Всичко това просто те залива, докато си там горе, на тая могила...

Но Ахелой и полето между него и Поморие не е само знаменитата битка на 20 август през 917 година. Там хан Тервел през 708 година разбива византийската армия, пратена от император Юстиниан Носоотрязания при опита му да си върне дадената през 705 година област Загоре. Пак тук, но през 812 година хан Крум разбива - кой, ами отново византийците - преди да се впусне към блестящия и сияен Константинопол. През 1332 година - по времето на цар Иван (Йоан) - Александър, тук стават първите въоръжени сблъсъци между българските и византийските войски, дни преди победната за нас битка при Русокастро... наистина векове на слава!

Разбира се отбихме се и в самия Ахелой, където се поклонихме пред величествения паметник в чистия и подреден градски парк, издигнат за спомен на цар Симеон. Тихо беше там и това ни откъсна от дрънкането на оръжията, от предсмъртните стонове на войниците.

Симеонова могила и Ахелой още пазят спомена за тези славни времена, за тези битки. Откриващата се пред погледа панорама омайва, отпуска и носи някакво вътрешно спокойствие, отключва се и онази наша гордост - българската гордост. Затова, ако минавате оттам - отбийте се и посетете Симеонова могила. Преклонете смълчано глава, насладете се на чудесните гледки, усетете онези векове на слава. И бъдете горди! Нищо, че сега мястото там е затулено...