Във Facebook страницата на Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ бе публикуван разказ от Спешното отделение.

В него медиците споделят за борбата с пандемията, която прилича на тази при военна блокада - от една страна вирус-убиец, от друга страна пациенти с какви ли не болести, сковани от страхове и недоверие, от трета системата, разпадаща се от трансформации и популизъм.

7.30 ч. започваме с пациент, току що постъпил с дихателна и сърдечна недостатъчност.Нощната смяна се бори за живота му,  докато проверяваме къде по клиниките са останали празни легла и навличаме гащеризоните, маските и т.н. екипировка. Поемаме пациента, за да освободим преуморените от нощното един лекар, две сестри, санитар. Невероятно е, че са приели през нощта 7 пациента с ковид в трите ковид отделения,  които са пълни над капацитета си.

8.00 ч. на екрана на компютъра изведнъж светват имената на четирима пациенти, чакащи пред спешното. Каква изненада! Двама от тях са с доказан ковид от седмица и имат задух, един е с кашлица и температура, третият си е правил положителен тест и четвърти ден не може да си свали температурата. Изолаторът ни е с две легла. Единият лекар с едната сестра поемат ковид пациентите. Другият лекар и сестра се борят за живота на  пациента, който няма ковид, но освен дихателна и сърдечна недостатъчност установяваме ,че има и бъбречна недостатъчност.

8.30 ч. през 5 минути пристигат две линейки с по една жена с задух и положителни бързи тестове за вируса. Преобразуваме миниатюрното спешно в една зала за неинфекциозни и два изолатора за мъже и жени. В единият има кислородна бутилка, но в другият няма. Дано не ни потрябва...

9.00 ч. пациентът със сърдечна, дихателна и бъбречна недостъчност е уточнен и успешно се приема в интензивно. Отказвам да сваля двама нещастника, докарани от линейки със сатурация на кислорода под 80%. Не, не защото не искам да им помогна, а защото не мога да им помогна. Болницата няма свободни интензивни легла. Срам ме е да погледна пациентите, близките, измръзналите колеги от линейките. На ум и на глас псувам онези от телевизионния екран дето твърдят, че легла има и всичко е под контрол.

Ще трябва да живея до края на дните си с тези откази да помогна на хора в животозастрашаващо състояние. Част от ковид пациентите вече имат готови изследвания и снимки и се започва битката за хоспитализацията им. За съжаление само един си отива вкъщи, защото не е толкова зле. Другите 5 обаче са зле, като двама са  с отрицателни тестове за К-19. Не, не защото не са болни, а просто са болни вече от две седмици и вирусът не е в носоглътката, а в белият им дроб и там ги убива бавно, но сигурно. Но НЗОК не изплаща клиничната пътека на  пациенти без положителни тестове до 48 ч.преди хоспитализацията, нищо че са толкова с ковид, колкото и преди една седмица, когато  са карантинирани след положителни тестове...

Е, разказът спира, защото докато се борим  да хоспитализираме, болни от ковид, с отрицателни или положителни тестове от носоглътката, независимо от клиниката, идват други пациенти и още и още и така до четиридесетима, от които 18 са хоспитализирани при затворени три ковид отделения, интензивна кардиология и неврология. Как ги хоспитализирахме не помня, защото по -важното беше, че успяхме, за да им спасим живота…

Иначе легла има достатъчно  и всичко е под контрол... но само в очите на политиците и зависимите от тях експерти. Реалността е като при военна блокада - от една страна вирус убиец, от друга страна пациенти с какви ли не болести, сковани от страхове и недоверие, от трета системата разпадаща се от трансформации и популизъм.

За това не ви каним в спешното, когато нямате или не можете да си намерите личния лекар или няма часове за консултации със специалист! Ще чакате дълго и може да си тръгнете с болест, придобита от чакането.

Очакваме ви, ако животът ви е застрашен, а ние ще направим и невъзможното за да ви помогнем, въпреки обстоятелствата!