Смяната на личния лекар през декември - единия от двата месеца в годината, в който това може да се направи, е мисия невъзможна.

В София почти не може да се намери лекар, който да записва нови пациенти, след като много джипита са прекратили практиките си, защото или се пенсионират, или пък са станали жертва на коронавируса.

Картината с изчезващите лични лекари е добре известна и се повтаря всяка година, казва председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в София д-р Георги Миндов. Проблемът се задълбочава след пандемията.

"Някои прекратиха работа заради COVID-19 – при тези медици има пряка опасност за живота, дори да не са възрастни. Решиха, че приходите, които ще получат, не си заслужават риска да умрат”, настоява той пред "24 часа".

Иначе с известно закъснение личните лекари също започнаха да получават бонус като колегите си на първa линия в болниците.

По думите му от началото на пандемията много от общопрактикуващите лекари са се разболели тежко, а немалко са починали. На целия този фон почти няма млади специалисти. Този факт притеснява и д-р Миндов, и зам.-председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. За двамата специалисти големият проблем е, че младите са единици.

"Ако тенденцията продължи, ще трябва държавата да внася лекари от чужбина", предупреждава д-р Брънзалов.

Малко над 4 хиляди са семейните лекари в страната, показват данни на Националния статистически институт за миналата година. Според зам.-председателя на БЛС те са намалели драстично, тъй като преди 20 години са били 7 хил. Така за близо 7-милионното ни население на един личен лекар се падат средно над 1700 пациенти.

В столицата лекуват по-малко от 800 джипита, 606 са сключили договор със здравната каса, се вижда в сайта на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки че в София са най-много в сравнение с другите градове, пак не достигат.

"Тук има свръхконцентрация на болнична и извънболнична помощ, 10 000 са лекарите в столицата - те са една трета от всички в страната. Но в София първичната помощ е слабо представена, под 18% от общопрактикуващите са тук", обяснява председателят на софийското дружество на личните лекари.

Голяма част били в предпенсионна или пенсионна възраст. Около 25-30% са навършили годините, пресмята д-р Брънзалов.

От всички 151 столични джипита, които лекуват деца, 140 са над 55 г. Желаещи да станат семейни лекари от младите специалисти липсват, защото нямат възможност за кариерно развитие.

"Никой не иска да върши тази изключително непрестижна, непривлекателна и отблъскваща чисто социална работа", твърди Миндов.

Ниското заплащане и административният тормоз допълнително отказват медиците, обяснява и Брънзалов. И двамата са на мнение, че административната работа и санкциите, които им налага здравната каса, демотивират лекарите.

А Здравната каса плаща средно по 1,60 на записан пациент, което е обидно за общопрактикуващия лекар.

Възможно е отказът на изнемогващите лични лекари да записват нови пациенти да е мотивиран и от многото административна работа, с която е свързано това, обясняват от съсловието.

"За да работи добре здравната ни система, са й нужни два пъти повече джипита, смята д-р Миндов. Те трябва да се привлекат със стимули и облекчен начин за вземане на специалност", посочва той.

У нас младите лекари срещат много трудности, преди да започнат да практикуват - специализация, намиране на кабинет, финансиране. А след това им стоварват огромни административни задължения.

Д-р Миндов и Брънзалов обясняват, че по-голямата част от работата на джипитата се оказва да попълват документи, за които при грешки отнасят санкции.

"Тук лекарят е изтривалка за всичко. За всичко неугодно ние сме виновни. В сектора тази професия е най-лошият вариант за работа. Кой каквото не разбира, отива при личния лекар и ако той не му помогне, става черната овца", аргументира се Миндов.

За медиците решението е в промяна на държавната политика. Според тях, ако в България се отделят повече средства за здравеопазване от БВП и се създадат приятни условия за работа, ще има млади лекари, които да работят.