Сдружение “Хомеопатично общество” отбеляза в края на юни своята 25-годишнина с юбилейна конференция, на която бяха представени доклади и изследвания от областта на историята на хомеопатията у нас и на профилактиката и лечението с този алтернативен метод. Част от докладите бяха посветени на доказване на хомеопатичните препарати. По този повод разговаряме с Екатерина Чамурлийска, която неотдавна издаде книга с доказване на хомеопатичното лекарство Ferrum oxydatum hydricum (ръжда).

- Г-жо Чамурлийска, откъде този интерес към хомеопатичните доказвания, защо се правят те?

- Хомеопатията като наука и изкуство започва именно с доказване. Създателят й, немският лекар Самуел Ханеман, започва да взима минимални дози хининова кора след откритието, че хининът лекува малария. Така установява, че China (хининовата кора) предизвиква у здравия човек същите симптоми като маларията, и стига до заключението, че подобното лекува подобно - основният закон на хомеопатията. Ханеман е правил доказванията с помощта на няколко свои съратници. Живеел е в трудни времена и е трябвало да се бори, за да докаже правотата си. Впрочем за 250 години нещата не са се променили кой знае колко. И днес има хора, които твърдят, че хомеопатията е просто плацебо или дори по-лошо - шарлатания. 

Екатерина Чамурлийска

- Има ли разлика в доказванията за ефективност от времето на Ханеман и сега?

- В съвременните доказвания участват много повече хора, правят се най-често от групи студенти по хомеопатия, на семинари или на специални сбирки. Те дават възможност да се задълбочи разбирането за състоянието на пациента. Но и тогава, и сега доказващите приемат съответното хомеопатично лекарство и описват всички симптоми, които то предизвиква у тях. След това симптомите се обобщават и най-значителните, които се повтарят у всички, се вписват в т.нар. “Реперториум”, с който работят хомеопатите, описва се също картината на самия препарат в “Материя медика”. Днешният поглед към доказванията е много по-широк, но се базира на Ханемановите постановки.

Джереми Шер е първият в по-ново време, който започна с доказванията. От 1982 г. досега е направил над 40 - на шоколад, сьомга, водород, диамант, германий, на благородните газове... След него - Миша Норланд, Раджан Шанкаран, Дивия Чабра - световноизвестни хомеопати 

Чрез тях започнахме да виждаме доказванията не само като сбор от симптоми, а да се опитваме да чуем “езика” на субстанцията зад симптомите.

- Обяснете това нещо по-подробно?

- В доказването от Миша Норланд на сокола (Falco-p) например виждаме чистият език на субстанцията, т.е. природата на сокола като птица. Веднъж дресиран, го пускат да лети свободно, но му показват ръкавицата с храната и той се връща, даже без да е привързан с връвчицата, дори на ръкавицата да няма храна. Има невидима граница и ако я пресече, ще бъде абсолютно свободен. Но не я пресича. 

И ето ви случай от доказването: жена иска да напусне съпруга си, но всеки път, когато трябва да се освободи, мъжът й казва нещо, което й напомня за безопасност, финанси, любовна привързаност или физическо привличане, и тя се връща обратно. След това пак иска да си иде и пак се появявя изкушението - безопасност, секс..., тя отново се връща в брака. “Усещането е сякаш ще пресека граница и ще стигна до тази точка, където повече не виждам сексуалното изкушение и ще бъда свободна”.

Това е аналогична зависимост като в историята на сокола - защо всеки път, когато той види храна или безопасност, се връща на ръкавицата, иска да излети, иска да стане свободен, но не може да се спре - вижда храната и се връща. Соколът трябва да се върне към изкушението си.

- За какви болести се използва лекарството от сокол?

- Хомеопатичните препарати въздействат едновременно върху ума, емоциите и физическата патология, като единно цяло. Не може да се каже, че дадено лекарство е за определена болест. Да, с Falco-p са били излекувани не малко случаи на различни зависимости

Но те са били успешни само тогава, когато цялостната картина на болестта на пациента е отговаряла на цялостната картина на лекарството. Т.е. не може на всеки човек с някаква зависимост да се предпише Falco-p и да се очаква да бъде излекуван. И затова се прави дълго, многочасово интервю с пациента.

Бразилският червей, който се използва за хомеопатичното лекарство Amphisbaena vermicularis

Дивия Чабра, много известен индийски хомеопат, е направила ново доказване на Lac felinum (котешко мляко). Участвали са 14 души и след като събират и обобщават всички симптоми, емоционалното и умственото им състояние, стигат до делюзията за проститутка. Но това е човешкият език. А езикът на субстанцията (котешко мляко) показва еволюцията и историческото развитие на оцеляването на този животински вид: домашните котки произлизат от големите кралски египетски котки и когато хората започнали да правят колонии, да складират храна, а котките за своето оцеляване също искали от тази храна, се самоопитомили. Защото, ако навлязат в човешката група диви, ще бъдат убити. За 100 години тези диви котки се трансформират сами в домашни. 

Котката е единственото животно, което се е самоопитомило. Дивите котки се отказват от свободата и независимостта си и се превръщат в тези малки пухкави животинки, които позволяват да бъдат галени заради храната. Не е ли изумително цялото доказване в една делюзия, която показва еволюцията на котката! А “котешката пътечка” на манекенките е част от човешкия прочит на въпросната делюзия.

- Тези идеи, за които говорите, само в съвременните доказвания ли съществуват?

- Не, разбира се. Но новите доказвания ни накараха да погледнем на субстанциите, от които са направени хомеопатичните лекарства, от по-широк ъгъл. И да видим, че доказванията говорят с непосредствения език на източника. Те са неотделими от източника, те са неизречената история на самата субстанция.

Ще ви разкажа за едно доказване отпреди 200 години. То е на хомеопатичното лекарство Amphisbaena vermicularis - бразилски червейоподобен гущер без крака, който може да се движи и напред, и назад. Което значи, че главата му може да стане опашка и обратното. И ако не знаете това, не може да разберете защо в хомеопатичната “Материя медика” е записано като симптом: по време на главоболие сякаш краката му са в мозъка. А световъртежът се описва като обръщане на едната и на обратната страна. Ако знаем историята на източника, езика на източника на лекарството, смисълът става съвършено ясен. Защото този гущер може да превръща главата си в опашка и опашката си в глава. Затова и доказващите са изпитвали това усещане, сякаш ходилата им са в главата.

 Механизъм на ръждясване на желязото

- Разкажете за вашето доказване на лечебния ефект на ръждата?

- То започна преди три години. Това, което ми казваше една от участничките, оставаше необяснимо за мен. На въпроса какво друго те боли, участничката казваше: “Нищо друго. Но имам слабост в слънчевия сплит. То е като кухина, като нещо празно, на което е източено съдържанието. 

Няма стабилност, сила твърдост в това място. Като кухина, като кънтящо, празно пространство... Дръпната съм назад, навътре. Като в пещера. Куха, тъмна, отекват звуковете, стъпки... Смърт. Нещо в центъра те издърпва. 

Нещо те свива и усещането отвътре е слабост, изсмуканост, трябва да се свия, защото нямам опора, нямам здравина, все едно там е по-кухо, по-крехко, по-изпразнено. Това е свиването, разяждане отвътре, то е гниене, разлагане...”.

Всеки път тя описваше и процеса на ръждата, но тези кухини и хралупки, за които постоянно говореше, не ми бяха ясни. Мислех, че са някаква делюзия, докато не видях в няколко образователни филмчета за корозията, че субстанцията е говорела на своя собствен език.

Толкова ясно се вижда как от трите съставки: желязо (анод), кислород (катод) и водата, която е електролитен разтвор, се получава ръжда. Корозията е процес. Ето я и кухината в центъра. Това усещане за кухина и празнота се появяваше на всички нива - умствено и физическо, плюс усещането за глождене и разяждане, особено в стомаха.

Изумително е как доказването толкова точно и ярко описва същността на субстанцията на хомеопатичното лекарство. Затова и думите, описващи състоянието на пациента (болестта му), са думи за същността на материята, на веществото, на процеса. 

Бих пожелала на повече хомеопати да участват в доказвания. Защото само хомеопат може да оцени какво прави субстанцията върху него и да преживее това изключително приключение. Понякога ще е безрадостно и депресиращо, понякога ще е вдъхновяващо и стимулиращо, защото носи всички цветове и аромати на живота. 

Мара КАЛЧЕВА