Поредна история, която звучи като лоша шега, но всъщност е ежедневие – този път от Несебър.

Майка се сблъсква с отказ от обслужване в местната „Здравна къща“, когато отива да завери здравноосигурителна книжка на сина си за посещение при зъболекар. Причината? Служителката, която се занимава с това, е в отпуск.

Резултатът – гишето не работи. Алтернативата – друг град.

Маргарита Йорданова е насочена към Поморие за услуга, която по принцип отнема минути. Вместо това обаче, се превръща в пътуване, губене на време и излишни нерви.

Ето целия пост на жената:

Пиша тези редове, провокирана от пълното безсилие и възмущение, на които бях подложена като родител и гражданин на Република България. Днес се сблъсках с административен абсурд. Отидох в „Здравна къща“ – гр. Несебър за елементарна административна услуга – издаване/заверяване на здравноосигурителна книжка („синя книжка“) на моя син за посещение при зъболекар. Резултатът? Пълен отказ от обслужване.

Причината, която ми беше съобщена: служителката, отговорна за това, е в отпуск до 16-ти число. Бях пратена към Поморие за документ, който се издава за броени минути.

В тази връзка питам:

Възможно ли е в една от най-големите общини в България, по средата на работната седмица, институция, обслужваща здравето на хората, да спре да функционира, защото един човек е в отпуск?

Днес става въпрос за зъболекарска книжка. Утре може да става въпрос за човешки живот, при който всяка минута е ценна, а системата отново ще ни каже: „Елате след 16-ти“ или „Отидете в друг град“.

Абсурдът в няколко реда: една институция = един служител. Служителят в отпуск = услугата не съществува.

Случаят обаче далеч не е изолиран. Под публикацията се появява и разтърсващ коментар от мъж, който описва личен опит, вече не с административна услуга, а със здравословен проблем:

„Беше ми излезнало рамото. Болката е неописуема… Несебър – нямаме такъв лекар, идете в Поморие. Поморие – докторът е в отпуск. Бургас – докторът е болен… Минали са вече 4 часа… ръката ми виси, боли… Питам – още 2 седмици ли ще стоя така? Отговор няма… За късмет в Спешното в Бургас след 1 час повикаха лекар, който ме оправи за 20 секунди“, пише Пейо Димитров.

История, която звучи като кошмар, но се оказва напълно реална. И показва нещо много по-страшно от административен хаос – система, в която липсата на един човек може да блокира достъпа до помощ.

И докато говорим за дигитализация, реформи и „облекчаване на административната тежест“, реалността по места изглежда по съвсем различен начин. Там системата все още функционира на принципа „ако има кой – има услуга“.

Не мислите ли, че здравната система не би трябвало да работи „на смени“, нито да зависи от отпуските на един-единствен служител?