Грипните щамове постоянно мутират. Малка промяна в генетичния състав на грипните щамове се нарича антигенен дрейф, докато голяма промяна се нарича антигенен шифт. Въпреки че тези термини са свързани главно с научните проучвания, те помагат да бъде обяснено защо човек може да се зарази с грип повече от веднъж и защо ваксината срещу грип се променя ежегодно (и може да бъде по-малко ефективна през някои сезони от други).
Човешките грипни вируси тип А и тип В са еднакво разпространени сред хората, но повечето А вирусни гени мутират два до три пъти по-бързо от съответните гени в грипните вируси от тип В. Високата скорост на промените при грипни вируси тип А се дължи на положителната селекция (при естествения отбор) от човешката имунна система, а разликата между грипните вируси тип А и тип В, се дължи на липсата на такава селекция при тип В.
Антигенен дрейф
Малката промяна в грипния вирус е известна като антигенен дрейф (отклонение). И двата типа на вируса на грипа (А и В) претърпяват антигенен дрейф. Мутациите в гените на вируса могат да доведат до промени в неговите повърхностни протеини хемаглутинин (HA) и невраминидаза (NA). Известни като антигени, те се разпознават от имунната система, предизвиквайки имунен отговор, който може да доведе до заболяване и да насърчи имунитета в бъдеще.
Тъй като вирусът се репликира, тези промени чрез антигенния дрейф се случват непрекъснато. С течение на времето тези малки промени се натрупват и водят до нов щам, който не се разпознава от имунната система. Антителата, създадени в отговор на грип в миналото, не са в състояние да предпазят от тази нова версия на вируса.
Антигенният дрейф е причината всяка година да се разработват нови ваксини срещу грип и причината човек да се разболее от грип, въпреки че е прекарал инфекцията в миналото.
Антигенен шифт
Антигенният шифт е по-сериозна промяна в грипния вирус. Тази промяна обикновено се случва, когато човешкият грипен вирус се пресече с грипен вирус, който обикновено засяга животни (като птици или прасета).
Когато вирусите мутират, те се променят, за да създадат нов подтип, който е различен от всички наблюдавани при хората преди. Това може да се случи по три начина:
Когато човешкият грипен вирус зарази животно, като прасе, което в същото време се зарази и с грипен вирус от друго животно, като патица, двата грипни вируса се смесват и мутират, създавайки напълно нов тип грипен вирус, който след това може да се разпространи и при хората;
Когато щам на птичи грип преминава към хората, без да претърпява каквато и да е генетична промяна;
Когато щам на птичи грип преминава към друг вид животни (като свине) и след това се предава на хората, без да претърпява генетична промяна
Когато се случи голям антигенен шифт, много малко хора имат някакъв вид имунитет към новия грипен вирус. Когато в най-новата история е имало грипни пандемии, те са се дължали на антигенен шифт. За щастие тези промени се случват само от време на време, като са причинили само няколко грипни пандемии през миналия век.
Голям антигенен шифт се случва само при вирусите на грип А. Вирусите на грип B претърпяват само антигенен дрейф.
Антигенен дрейф, антигенен шифт и ваксината срещу грип
Антигенните дрейфове и шифтове затрудняват разработването на грипни ваксини и лекарства, които лекуват грипни инфекции. Учените се надяват да разработят ефективна ваксина, която ще се насочи към част от вируса, която не е засегната от тези промени, което ще доведе до универсална ваксина срещу грип, която ще е необходимо да се прилага само от време на време, вместо всяка година, пише puls.bg.
До тогава, хората ще трябва да продължат да си поставят сезонни противогрипни ваксини и да вземат ежедневни предпазни мерки, за да се предпазят от грип.
