Замърсяването на въздуха, невидимият враг, е не само заплаха за белите ни дробове, но има и пагубни последици за нашия мозък.

Фините прахови частици или PM2.5, сложна смесица от микроскопични частици и капчици, суспендирани във въздуха, са виновникът за увреждането на белодробната тъкан и възпалението от години. Последните развития обаче насочиха вниманието ни към друга потенциална жертва на този коварен враг – нашето когнитивно здраве.

Замърсяването на въздуха влияе върху мозъка

В скорошно проучване изследователи от университетите в Рощок, Бон и Люксембург хвърлиха светлина върху тревожна връзка.

Експертите предполагат, че системното възпаление, предизвикано от повишаване на моноцитите (вид бели кръвни клетки), може да бъде важен канал за ефектите от експозицията на PM2.5 върху когнитивното увреждане.

Това проучване, публикувано в списание Alzheimer's & Dementia, наистина може да промени начина, по който възприемаме замърсяването на въздуха.

Разкриване на невидимите рискове за здравето

PM2.5, невероятно малки частици във въздуха, могат без усилие да проникнат в белите ни дробове и потенциално в кръвния ни поток, като по този начин представляват значителни рискове за здравето.

Постоянното излагане на лошо качество на въздуха е свързано с невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, което накара замърсяването на въздуха да бъде записано като модифицируем рисков фактор в неотдавнашния доклад на комисията Lancet относно превенцията, интервенцията и грижите за деменция.

Въпреки това сложните механизми, обясняващи как PM2.5 засяга когнитивната функция, остават неуловими.  

Лошо качество на въздуха и когнитивен спад

Противно на по-голямата част от проучванията, фокусирани върху когнитивния спад при по-възрастните хора, появяващите се доказателства сочат, че дори по-млади възрастни могат да бъдат засегнати от хронично излагане на ниско ниво на PM2.5.

Това по-широко демографско изследване би могло потенциално да разкрие как излагането на ранна и средна възраст може да повлияе на дългосрочните когнитивни резултати. Заинтригувани от това, изследователите изследваха данни от повече от 66 000 участници в кохортата Dutch Lifelines.

Експертите интегрираха кръвните профили на възрастни участници и резултатите от когнитивните тестове за десетилетие (2006-2015 г.) с данни за замърсяването на въздуха в домовете им. Този анализ доведе до нови прозрения относно неизследваните механизми, свързващи експозицията на PM2.5 и здравето на мозъка.

Как замърсяването на въздуха влияе на мозъка?

Изследователите откриха, че експозицията на PM2.5 корелира с намаляването на времето за когнитивна обработка (CPT) – колко бързо могат да реагират мозъците ни.

Интересно е, че повишаването на броя на белите кръвни клетки, особено на моноцитите – основната опора в имунните реакции на нашето тяло – медиира значителна част от този ефект.

„Системното възпаление може да действа като ключов посредник, свързващ експозицията на PM 2.5  с нарушена когнитивна функция“, обясни д-р Бенджамин Арец, изследовател в  Университетската болница в Бон  и първи автор на изследването.

Разкриване на липсващата връзка

Докато PM2.5 може директно да проникне в мозъка чрез преминаване на кръвно-мозъчната бариера, предизвиквайки локално възпаление, това изследване подчертава по-широко, системно възпаление, възникващо от експозиция. 
 
„Предполагаме, че броят на белите кръвни клетки нараства в отговор на замърсителите“, каза професор Габриеле Доблхамер, ръководител на групата в DZNE в Рощок .

„Вече е доказано, че възпалението играе важна роля в развитието на невродегенеративни заболявания. Следователно възпалението, което виждаме в отговор на замърсяването на въздуха, може да наруши имунните функции в мозъка, като по този начин индиректно уврежда когнитивното здраве."

Превенцията е най-доброто лечение

С наближаването на ера, белязана от застаряване на населението и бърза урбанизация, разбирането и справянето с ролята на замърсяването на въздуха при мозъчните заболявания стават важни, пише meteobalkans.

„Като се има предвид силната връзка между замърсяването на въздуха и когнитивните дефицити, по-нататъшни проучвания са от съществено значение, за да се определи кои замърсители и клетъчни механизми медиират този ефект“, каза професор Майкъл Хенека, директор на Люксембургския център за системна биомедицина ( LCSB ) в Университета на Люксембург и старши автор на изследването. 

В крайна сметка невидимият враг не е непобедим. Като разкрием мистериите на PM2.5, можем да се оборудваме със знания за борба с екологичните заплахи, които надвисват над нашето когнитивно здраве.

Ние се намираме в очарователното сливане на наука, здравеопазване и околна среда и е наша колективна отговорност да защитаваме каузата за по-чист въздух за по-добро когнитивно бъдеще. 

Така че, следващия път, когато мислите за замърсяването на въздуха , не забравяйте, че то не засяга само белите ни дробове, но и нашия мозък.