Ботулиновият токсин (ботокс) се произвежда от бактерията Clostridium botulinum, която е облигатен анаероб и се развива в условия с ниско съдържание на кислород. Процесът на получаване на токсина преминава през няколко ключови етапа, които включват култивиране на бактерията, изолиране и пречистване на токсина, както и неговото формулиране за медицински или изследователски цели.
Пострадалите от ботокс жени са 8, всички процедури са направени от мним доктор*
Ботулиновият токсин е едно от най-силните природни отровни вещества, но въпреки това е намерил широко приложение в медицината. Макар първоначално да е познат като причинител на ботулизъм (сериозно заболяване, което води до мускулна парализа), днес този токсин се използва в редица терапевтични и естетични процедури. Неговото действие се основава на блокирането на освобождаването на ацетилхолин в нервно-мускулните синапси, което води до временно отпускане на мускулите. Това свойство го прави изключително полезен в лечението на редица неврологични и мускулни нарушения, както и в естетичната медицина.
В медицината ботулиновият токсин се използва за лечение на редица неврологични заболявания. Дистонията, която се характеризира с неволеви мускулни съкращения, може значително да бъде облекчена чрез инжекции с токсина. По подобен начин той се използва за намаляване на спастичността (повишен мускулен тонус, който води до неволеви свивания на мускулите) в случаи на прекаран инсулт, като помага за отпускане на скованите мускули и подобряване на подвижността. При блефароспазъм, състояние, при което клепачите се свиват неволно и понякога напълно блокират зрението на пациента, ботулиновият токсин осигурява значително облекчение чрез намаляване на мускулната хиперактивност. Освен това той намира приложение и при лечението на хронична мигрена, като редовното му прилагане намалява честотата и интензивността на пристъпите.
Разследват козметичен салон във Варна за незаконно поставяне на ботулинов токсин СНИМКИ
Освен в неврологията, ботулиновият токсин се използва широко в естетичната медицина, където неговото най-популярно приложение е за редуциране на бръчките. Механизмът на действие включва временно блокиране на мускулите, отговорни за формирането на мимически линии (бръчки) по лицето, което води до изглаждане на кожата. Този ефект е особено търсен в области като челото, зоната между веждите и около очите. Процедурите с ботулинов токсин са минимално инвазивни, с кратък период на възстановяване и ефект, който обикновено трае между три и шест месеца.
Освен в неврологичните и естетичните приложения, ботулиновият токсин се използва и за лечение на хиперхидроза, състояние, характеризиращо се с прекомерно изпотяване. Чрез блокиране на нервните сигнали към потните жлези той значително намалява отделянето на пот, което подобрява качеството на живот на засегнатите. В стоматологията токсинът се използва за лечение на бруксизъм (или нощно скърцане със зъби), като отпуска мускулите на челюстта и намалява натоварването върху зъбите. Освен това ботоксът намира приложение и при лечение на свръхактивен пикочен мехур, като инжекциите в стената на пикочния мехур спомагат за намаляване на честите и неотложни позиви за уриниране.
Въпреки многобройните си ползи, ботулиновият токсин не е напълно безрисков. Едно от най-честите усложнения е временната мускулна слабост в близките до инжектираното място зони. Например, при естетични процедури, ако токсинът се разпространи извън желаната област, може да причини временна асиметрия на лицето или затруднено движение на определени мускули. В някои случаи се изпитват главоболие, грипоподобни симптоми или локализирана болка в мястото на инжектиране. Макар и рядко, предозиране с ботулинов токсин може да доведе до тежки симптоми като генерализирана мускулна слабост, затруднено преглъщане и дихателни проблеми, които налагат незабавна медицинска намеса.
Ботулиновият токсин е противопоказан в случаи на миастения гравис, синдром на Ламбърт-Итън (Lambert-Eaton) и други невромускулни заболявания, тъй като може да засили мускулната слабост и да доведе до тежки усложнения, включително дихателна недостатъчност. Не се препоръчва и при инфекции в мястото на инжектиране, алергия към някоя от съставките или бременност. Преди приложение е важно пациентите да бъдат внимателно оценени, за да се избегнат потенциални рискове, пише puls.
Друг важен аспект е развитието на резистентност към ботулиновия токсин. При някои, които са подложени на многократни инжекции, организмът започва да произвежда антитела срещу токсина, което води до намалена ефективност на лечението. Това е особено важно в случаи, при които токсинът се използва за лечение на хронични заболявания като дистония или спастичност. В тези случаи може да се наложи промяна на терапевтичния подход или използване на алтернативни форми на ботулинов токсин. Бактерията Clostridium botulinum произвежда седем различни серотипа на ботулиновия токсин, означени с буквите A, B, C, D, E, F и G. Всеки от тези серотипове има различна структура и биологична активност.
Въпреки потенциалните рискове, ботулиновият токсин остава един от най-изследваните и безопасни биологични агенти, когато се използва правилно. За да се сведат до минимум нежеланите ефекти, процедурите с ботулинов токсин трябва да бъдат извършвани от медицински специалисти с необходимото обучение и опит. Освен това е важно пациентите да бъдат внимателно подбирани, като се вземат предвид техните индивидуални медицински състояния и предишен опит с ботулиновата терапия.
