Хранителните навици на мъжете преди зачеването може да окажат влияние върху развитието на бъдещите им деца. До този извод стига ново изследване, публикувано в научното списание Nutrition Research, което поставя акцент върху ролята на бащата в периода преди бременността.

Проучването е проведено сред 43 семейства в бразилския град Рибейран Прету, като учените анализират връзката между консумацията на ултрапреработени храни от страна на бащите и показателите за растежа и телесния състав на новородените.

Ултрапреработените храни включват продукти като колбаси, подсладени напитки, пакетирани закуски, бисквити и други индустриално произведени храни с множество добавки и съставки, които обикновено не се използват в домашната кухня. При участниците в изследването тези продукти са осигурявали средно около 30% от дневния калориен прием на бащите.

След като са отчели влиянието на фактори като възраст, образование, тютюнопушене, употреба на алкохол и физическа активност, учените установяват, че по-високата консумация на ултрапреработени храни при бащите е свързана с по-високо тегло при раждане, по-висок пондерален индекс – показател за пропорциите на тялото при новородените, както и с по-голяма дебелина на кожните гънки в областта на бедрата и таза.

Ръководителят на изследването проф. Даниела Сарторели от Медицинския факултет на Университета в Сао Пауло подчертава, че подготовката за бременност не е само ангажимент на бъдещата майка.

„Нашите данни показват, че както майката, така и бащата трябва да се хранят здравословно още преди зачеването“, посочва тя.

Според изследователите предишни научни разработки вече са свързвали теглото на бащата, физическата му активност, както и употребата на алкохол и тютюн с различни показатели за здравето на децата.

Екипът препоръчва бъдещите родители да ограничат ултрапреработените храни още преди планирана бременност.

„Данните сочат, че бъдещите майки и бащи трябва да избягват подобни храни в периода преди зачеването. На този етап няма данни за безопасно количество, затова е препоръчително те да бъдат ограничени максимално“, обяснява проф. Сарторели.

Изследването не установява връзка между храненето на бащите и общото количество телесни мазнини при новородените. Въпреки това резултатите подсказват, че хранителните навици на мъжа могат да влияят върху някои аспекти от развитието на плода.

Авторите предполагат, че това може да се дължи на епигенетични промени – механизми, които променят начина, по който работят гените, без да се променя самата ДНК.

Сред възможните обяснения е влиянието върху гена IGF-II, наследяван от бащата и имащ важна роля за растежа на плода. Според предишни изследвания храненето и затлъстяването могат да променят начина, по който този ген се регулира.

Любопитен резултат е, че хранителните навици на майките и бащите показват различна връзка с развитието на новородените. Докато по-високата консумация на ултрапреработени храни при бащите се свързва с по-високо тегло при раждането, по-големият прием на такива храни от майките в ранна бременност е свързан с по-ниско тегло, по-малка дължина на тялото и по-малка обиколка на главата на новородените.

Изследователите подчертават, че резултатите трябва да се тълкуват внимателно. Проучването е с малък брой участници и се основава на информация, предоставена от самите родители за начина им на хранене. Освен това хранителните навици на бащите са оценени по време на бременността и са използвани като ориентир за начина им на хранене преди зачеването.

Поради тези ограничения изследването не доказва, че ултрапреработените храни пряко причиняват установените разлики при новородените.

Въпреки това авторите смятат, че резултатите показват необходимостта бъдещите бащи да бъдат включвани много по-активно в разговорите за подготовката за бременност и семейното планиране. Ако изводите бъдат потвърдени от по-мащабни изследвания, те биха могли да променят разбирането за ролята на храненето на мъжа още преди зачеването.