Разтърсващо отворено писмо на българка, живееща в Белгия, разкрива шокиращата реалност и разрухата в родното здравеопазване. Йони Петкова описва с детайли тридневния кошмар, през който твърди, че е преминала заедно с 12-годишния си син в Детска хирургия към Окръжна болница в град Плевен. Думите ѝ, пропити с разочарование и болка, за пореден път повдигат въпроса за отношението, хигиената и стандартите в държавните ни лечебни заведения.

Йони Петкова признава, че именно лошото здравеопазване, отношението в институциите, разбитите пътища и постоянният страх са причините, поради които не се е завърнала да живее в България. Тя обаче никога не е предполагала, че най-големият ѝ кошмар ще се разиграе пред очите ѝ, засягайки собственото ѝ дете, което учи в елитна STEM програма в Белгия и мечтае един ден да стане лекар.

Шамари след упойка

Жената разказва, че преди спешната операция от болницата ѝ поставили условие - или да остави 12-годишното си момче напълно само в обикновена стая, или да заплати за VIP стая. Петкова приема това изискване, но остава шокирана от парадоксалната ситуация в отделението. По думите ѝ, в съседните стаи непълнолетни деца били настанени заедно с възрастни пациенти и оставени без придружител, докато в други помещения все пак имало деца с техните майки или баби. Майката недоумява как е възможно в Детска хирургия да се смесват възрастни и деца, докато на един родител се заявява, че няма право да остане до собственото си дете.

Най-фрапантните обвинения на Петкова обаче са свързани с отношението на медицинския екип веднага след интервенцията.

„След като синът ми излезе от упойката, ми каза, че са му удряли шамари, за да го събудят, че са го накарали сам да стане и да се премести на носилката, докато не си е усещал тялото, и всичко това - докато са го навиквали и бутали“, споделя в писмото си ужасената майка.

По думите ѝ, вместо стандартната практика за безопасно прехвърляне на пациент, тя била принудена сама да помага за преместването на момчето от носилката до старото болнично легло. Поради разликата във височината от около 40-60 см, движението причинило силна болка на детето и то започнало да крещи. Майката заявява още, че през целия престой нито веднъж не е видяла медицински персонал да работи с маски или ръкавици, като служителките били с дълги нокти, лак и бижута, а някои влизали на смяна след нощно дежурство видимо сънливи и небрежни.

Счупени врати, медицински консумативи в хладилника и... щурци

Материалната база и хигиената в отделението Петкова описва като под всякаква критика. Тя разказва, че стаята ги посрещнала с непочистен хладилник, в който имало банки с кръв, лекарства и чужди вещи. Едва след сериозно настояване от нейна страна уредът бил дезинфекциран със спирт, а цялостно почистване на стаята било извършено едва на третия ден от медицинска сестра, за която разбрала, че се е завърнала от работа в Германия.

По думите на майката, вратата на тоалетната била счупена и се налагало да бъде подпирана с бидон, за да се осигури поне малко лично пространство на детето, а консумативи като сапун и тоалетна хартия липсвали напълно. Петкова твърди още, че през нощта в отделението не е имало дори работещ термометър, което принудило нейни близки спешно да купят нов от аптеката. Майката споделя с огорчение, че по стаите имало тежка миризма, таваните били олющени и с течове, а върху възглавницата на сина ѝ дори изпълзял щурец. Външният двор на болницата също я разочаровал - вместо място за спокойно възстановяване, тя заварила обърнати кофи за боклук и разпилени отпадъци, разнасяни от котки около сградата.

Майка алармира за шокиращи условия в детска клиника в Плевен

„Отишли сте в чужбина да ринете, а тук се правите на голяма работа“

Освен с мизерията, българката твърди, че се е сблъскала и с вербална агресия. Още в Спешното отделение лекарка започнала да крещи и да използва вулгарни думи пред останалите родители, само защото Йони заснела ехографската снимка на детето си, която вече ѝ била дадена - практика, която Петкова се опитала да обясни, че в Белгия е напълно стандартна и достъпна през мобилни приложения.

Когато по-късно майката спокойно попитала една от медицинските сестри защо не използват ръкавици и с какво право ѝ се повишава тон, отговорът бил изключително груб: „Ходите в чужбина и чистите, и ринете, а като се върнете тук, се правите на голяма работа“. Петкова допълва, че след като видяла чуждестранната фамилия на момчето (което по думите ѝ говори 7 езика), същата служителка с особен тон започнала да го разпитва дали знае турски.

За капак на всичко, три дни след интервенцията майката твърди, че все още няма яснота какво точно се е случило с детето ѝ. Лекуващата лекарка сменила версията си три пъти, бягайки по коридорите и повтаряйки единствено, че „има риск“, без да даде конкретно медицинско обяснение.

„Мамо, страх ме е“

Преживяното в отделението е оставило дълбока травма у 12-годишното момче, споделя неговата майка.

„След всичко това синът ми ми каза: „Мамо, никога повече не искам да идвам в България. Страх ме е“. Тези думи разбиха сърцето ми. Аз винаги съм му показвала България с любов - нейната природа, история и традиции. Днес той вижда и друга България... тази, която плаши едно 12-годишно дете, което мечтае един ден да лекува хора!“, пише съкрушената майка.

Писмото завършва с поредица от тежки въпроси към отговорните институции за това как е възможно подобни условия да съществуват в държава членка на ЕС и кой носи отговорност за хигиената, сигурността и отношението към децата.

„Не искам специално отношение. Искам нормално отношение. Искам уважение. Искам чистота. Искам прозрачност... Защото здравето на децата не трябва да зависи от късмет. То трябва да бъде гарантирано! Тежко е, грозно е, страшно е!“, завършва апела си Йони Петкова, като уточнява, че разполага с още снимки и видеозаписи, които не публикува от уважение към личното пространство на трети лица.

GlasNews остава в готовност да предостави право на отговор на ръководството на плевенската болница и на споменатото отделение по Детска хирургия по повод изнесените в сигнала твърдения.