Eкраните са неразделна част от живота на съвременните тийнейджъри, но и има малко регулации за видовете съдържание, което тийнейджърите виждат и колко гледат.

Изследванията показват, че докато онлайн видеоклиповете могат да бъдат полезни за обучение и свързване на млади хора, прекомерното гледане - и скритите начини, по които стрийминг, социални медии и други интернет платформи се опитват да привлекат и ангажират тийнейджъри - могат да повлияят отрицателно на тяхното емоционално и психологическо развитие.

Кой е отговорен за това, че тийнейджърите използват безопасно екраните си: Създателите на съдържание, които изграждат алгоритми, които насочват и държат тийнейджърите залепени за тях? Родители, които трябва да определят ограничения за времето и вида на видеоклиповете, които децата им гледат? 

В нов доклад, публикуван от Американската асоциация на психологите (APA), експерти подчертават най-новите научни постижения в разбирането как гледането на видео от всякакъв вид засяга подрастващите.

Потенциално вредно съдържание - като видеоклипове, които се фокусират върху агресивно поведение, омраза в киберпространството, засрамване на тялото, самонараняване, самоубийство, дискриминация и други рискови поведения - може да изкриви все още развиващите се възгледи на подрастващите за себе си и за подходящо социално поведение.

Проучванията показват, че тийнейджърите понякога имитират или приемат опасно поведение, което виждат онлайн, излагайки себе си и другите на риск. Младите възрастни внасят различна уязвимост в това, което гледат, а тези, които вече изпитват стрес или травма, например, може да са по-чувствителни и засегнати от съдържание, което се фокусира върху тези преживявания.

Тези, които са по-чувствителни към образа на тялото си могат да бъдат отрицателно засегнати от видеоклипове, които се стремят към тази несигурност.

Докладът също така предоставя препоръки за това как родителите, преподавателите и създателите на съдържание могат и трябва да играят по-активна роля в гарантирането, че гледането на видео има положително, а не вредно въздействие върху здравето на тийнейджърите.

„Родителите не осъзнават, че в много случаи никой не е проверявал съдържанието, което децата им гледат, за да се увери, че е добре за децата“, казва Мич Принщайн, главен научен директор на APA. „Ние подготвяме децата за света, в който ще израснат, независимо дали това включва как да шофират безопасно или как да участват в безопасно сексуално поведение, или как да се грижат за телата си. Но според мен не правим достатъчно, за да подготвим децата как да живеят в дигитална среда.“

Ето какво препоръчват експертите

До известна степен родителите могат да определят ограничения на времето пред екрана, но те трябва да поемат по-активна роля и в научаването на това, което децата им гледат. „Това са толкова непознати платформи за някои родители, че е лесно да вдигнете ръце и да кажете „Не разбирам нищо от това“, казва Принщайн. „Но трябва да помолим децата да ни учат и да им покажем, че сме заинтересовани и сме готови да си партнираме с тях, за да разберем какво намират за приятно. След това те са склонни да бъдат по-открити, като ни казват, когато нещо ги обърква или разстройва.

Прекарването на време в гледане и обсъждане на видеоклипове с тийнейджъри насърчава разговора около представените трудни проблеми, като тормоз или неподходящо поведение. Такива разговори трябва също да включват насочване към разграничаване между надеждни и ненадеждни сайтове и източници на информация.

Също така е важно родителите да говорят гласно какво намират за подходящо и какво не, вместо да го игнорират. „Трябва да говорим и да попитаме децата си какво мислят за това, което току-що са видели“, казва Принщайн. "В противен случай децата са склонни да мислят, че сме съгласни с това, което току-що са гледали."

Докладът също така обяснява, че собствените навици за прекарване на време пред телефона на родителите могат да повлияят на техните деца.

Мислете за видеото като за диета, съветват експертите от APA. Точно както родителите напътстват и учат децата си на по-здравословни и по-малко здравословни храни, за тях е важно да образоват тийнейджърите какво съдържание е по-образователно и потенциално полезно – като например такова, което разказва истории за това как тийнейджърите се справят с предизвикателствата на взаимоотношенията със семейството и приятели – и кое съдържание е по-малко полезно (от вида, който се фокусира върху негативни поведения като киберомраза, тормоз и стереотипи).

Дигиталната грамотност започва у дома, но трябва да продължи в училище, твърди доклада. Учителите могат да образоват тийнейджърите как да станат по-умни потребители на съдържание.

„Наскоро правих няколко презентации с ученици от средните училища и разгледахме секцията за поверителност на някои приложения и децата бяха абсолютно шокирани, когато научиха каква тяхна информация е използвана и взета, без те напълно да осъзнаят“, казва Принщайн.

Принщайн казва, че училищата също биха могли да образоват тийнейджърите за мозъка на подрастващите, така че те да разбират по-добре промените, които преживяват, и как да ги управляват. Ако разберат защо е толкова трудно да контролират импулсите си или защо се чувстват толкова важно да бъдат приети от връстниците си, тогава могат да започнат да променят поведението си, включително начина, по който гледат видеоклипове.

Докладът призовава създателите на платформи да упражняват по-силен контрол върху алгоритмите, които поддържат и насърчават прекомерното гледане, както и рекламата, която все повече е насочена към тийнейджъри. Компаниите могат да се справят с функции като автоматично пускане, които държат тийнейджърите залепени за екраните им; много от тези функции сега се управляват от AI и могат да увековечат по-отрицателните въздействия, които видеоклиповете имат върху развитието на тийнейджърите.

Секциите за коментари са друг източник на потенциална вреда, тъй като тийнейджърите, които публикуват съдържание, могат да преценят собствената си стойност по това, което другите казват за тях. Коментарите също оформят възгледите на тийнейджърите за това какво е „приемливо“ и могат да бъдат объркващи или нараняващи, ако собствените възгледи на тийнейджърите се различават от това, което те възприемат като мнение на другите.

Докладът също така препоръчва компаниите да поемат повече отговорност за съдържанието, публикувано на техните сайтове, вместо да прехвърлят цялата отговорност върху създателите на съдържание. Въпреки че има изключение, което защитава платформените компании от съдържанието, което хората публикуват на техните сайтове, „време е да преразгледаме това изключение, за да видим дали има някаква отговорност за наблюдение на съдържанието, особено ако компаниите знаят, че подрастващите ще бъдат там“, казва Принщайн.

Превод: GlasNews