Вик на душата и молба за помощ. Точно това е разказът на една украинска бежанка, избягала от войната с баба си и малкия си син. И пристигнала в България, за да попадне на друга "бомба" - българското здравеопазване. Предлагаме ви историята на жената, разказана от нея в една от групите във Facebook, с незначителна редакторска намеса. Звучи ли ви познато?
Семейството ми (баба на 74 години, аз и синът ми на 7 години) идва от Украйна от окупирания град Нова Каховка в Херсонска област. В България сме от 17.04, всичко беше нормално и сега 23.05 беда дойде в семейството ни! Моята мила и любима баба сутринта се разболя, кръвното й се вдигна и започна да губи лицето и езика, извиках линейка.
Медиците казаха, че е имала хипертония, сложиха й инжекция, изписаха й хапчета. Бързах за хапчетата, но състоянието й само се влоши, загуби реч и пак извиках линейка, погледнаха я и казаха, че не е инсулт, но аз настоявах за хоспитализация!
Баба е откарана във Варна в клиника "Света Марина". При пристигането в болницата лекарите казаха, че е инсулт и тя е хоспитализирана!
24.05 е празник в България! Търсих информация за състоянието й, но нищо не ми казаха. Но аз помолих да я гледат, за да не ходи сама до банята, защото баба е много замаяна, и занесох памперси! Поради неправилна грижа и надзор тя е паднала и ударила главата и окото си. И като дойдох вчера, видях дълбоки рани и подута синя ръка, беше вързана и имаше кръв.
Това е просто АД!
Тя тихо ми прошепна да й дам да пие, не ѝ позволяваха да пие, бутилките с вода, които донесох, бяха пълни!
МОЛЯ ЗА ПОМОЩ! Не знам какво да правя, сама съм с дете в чужда държава! Страх ме е да отида в болницата и да видя още синини по тялото й! Може би някой може да каже нещо какво да правим в такива ситуации! Моля, помогнете ми!
Как реагираха хората, прочели поста, и какво посъветваха украинката, вижте:
