„Гласът на баща ми идваше от лицето на непознат“, казва Ани на изследователите, които изучаваха нейния случай. Ани разпознавала лица съвсем нормално, докато не била диагностицирана с COVID-19 през март 2020 г. След няколко дни тя започнала да се възстановява, но няколко месеца по-късно се появил рецидив. Сега нейният случай показва, че можем да добавим "слепота на лицето" (прозопагнозия) към дългия и нарастващ списък от мозъчни проблеми, причинени от болестта.

В новото проучване бяха интервюирани повече от 50 други дългосрочно болни от COVID и на повечето от тях им е било по-трудно да разпознават познати лица след инфекциите си.

„Лицата са като вода в главата ми“, обясни Ани, като каза, че да се опитваш да си спомниш лице в момента е като да искаш да възпроизведеш китайски йероглиф след едно гледане, когато не си запознат с езика.

Преди това 28-годишната художничка трябвало да гледа моделите си на всеки 15 до 30 минути, докато работи върху портрет. Сега Ани трябва постоянно да се обръща към обекта.

Невропихолозите от Дартмутския колеж Мари-Луиз Кизелър и Брад Дюшен проведоха Ани през серия от тестове и потвърдиха, че нейните проблеми с разпознаването са свързани със специфични дефекти в паметта за лица, а не с по-широки проблеми.

Въпреки това Ани също имала проблеми с навигацията в позната среда, трудно се ориентирала и била принудена да разчита на Google Maps, за да премести автомобила си. Трудностите с навигацията са често срещани сред хората с прозопагнозия.

„Комбинацията от прозопагнозия и навигационни дефицити, които Ани имаше, привлече вниманието ни, тъй като двете често вървят ръка за ръка, след като някой има мозъчно увреждане или увреждания в развитието", обяснява Душайн. Съвместната проява вероятно се дължи на факта, че тези две способности зависят от съседни области на мозъка в темпоралния лоб.

По време на инфекцията Ани загубила обонянието и вкуса си, имала затруднения с дишането и няколко дни страдала от висока температура. След рецидива проблемите с лицевото разпознаване и навигацията бяха придружени от други дългосрочни симптоми на COVID, включително умора, проблеми с концентрацията и мозъчна мъгла. По-късно тя развива проблеми с равновесието и мигрена.

Поради проблеми с осигуровките Ани не си направила ядрено-магнитен резонанс.

„Следователно инсултът не може да бъде изключен като причина за нейните симптоми, особено предвид доказателствата за повишен риск от инсулт с COVID-19“, предупреждава екипът в своето проучване.

Независимо от конкретния механизъм, по който възникват симптомите, това е още един пример за това как COVID-19 може да причини неврологични проблеми.

„Нашето проучване подчертава проблемите с възприемането, свързани с разпознаването на лица и навигацията, които могат да бъдат причинени от COVID-19 – нещо, което хората, особено лекарите и другите здравни специалисти, трябва да знаят“, призовава Дюшен.

Повечето от хората с дългосрочен COVID, които изследователите изследваха, съобщават за изразени неврологични затруднения да правят неща, които преди са били лесни за тях.

„Известно е, че има широки когнитивни проблеми, които могат да бъдат причинени от COVID-19, но тук виждаме сериозни и много селективни проблеми при Ани“, казва Душейн. „Това предполага, че може да има много други хора, които имат доста сериозни и селективни пост-COVID нарушения."

Превод: GlasNews