В навечерието на Световния ден на фармацевта световната фармацевтична общност отправя ясно послание. Темата на Международната фармацевтична федерация (FIP) за 2026 г. е „Овластяване на фармацевтите за по-здравословно бъдеще“.  На проведения през тази година 84-ти Световен конгрес на FIP по фармация и фармацевтични науки в Монреал водещите дискусии бяха посветени на ролята на фармацевта в грижата за пациента, достъпа до лекарства, развитието на професията и устойчивите здравни системи. 

Докато светът говори за овластяване на фармацевтите, в България отново сме свидетели на дебат, в който основният акцент е поставен върху нови механизми за контрол, допълнителна отчетност и нови административни задължения за аптеките.

След последните публични изявления по темата за СЕСПА остава усещането, че проблемът с недостига на лекарства може да бъде решен с още контрол, още данни и още бюрокрация.

Но наистина ли това е проблемът?

СЕСПА е държавна система за наблюдение на лекарствените наличности. Тя функционира от години, ежедневно събира информация и е създадена именно за да предупреждава за риск от недостиг. Ако и днес продължаваме да говорим за липсващи лекарства, логичният въпрос не е защо няма достатъчно данни, а защо въпреки наличието на тези данни проблемът продължава да съществува. 

Изненадващо е и друго.

Вместо да се води разговор за това как повече лекарства да достигат до българските пациенти, все по-често дебатът се измества към това как да се събира още повече информация от аптеките.

И тук възниква един принципен въпрос:

Защо съсловната организация на магистър-фармацевтите поставя толкова силен акцент върху контролните механизми, вместо върху проблемите на самите фармацевти и на пациентите?

Хиляди магистър-фармацевти от независимите и семейните аптеки са членове на Българския фармацевтичен съюз. Те плащат членски внос, поддържат своята съсловна организация и очакват от нея защита на професията, защита на независимата аптечна практика, намаляване на административната тежест и отстояване на условията за упражняване на фармацевтичната дейност в аптеката.

Те очакват от БФС да бъде техният глас пред институциите.

Да защитава семейните аптеки.

Да защитава професионалната независимост на фармацевта в тях.

Да защитава достъпа на пациентите до лекарства.

Вместо това през последните седмици чуват предимно аргументи в подкрепа на нови изисквания, нови административни режими и нови механизми за контрол върху аптечната дейност. 

Кой говори за затварящите се семейни аптеки?

Кой говори за малките населени места, в които една-единствена аптека осигурява достъп до лекарства на цяла община?

Кой говори за недостига на магистър-фармацевти?

Кой говори за административната свръхнатовареност на аптеките?

Кой говори за непрекъснато нарастващите регулаторни изисквания към фармацевтичната практика?

Това са проблемите, които фармацевтите виждат всеки ден.

Защото когато пациентът не намира своето лекарство, той не отива в СЕСПА.

Той не отива в Министерството на здравеопазването.

Той не отива в ИАЛ.

Той влиза в кварталната аптека.

Именно там магистър-фармацевтът трябва да поеме отговорността.

Да търси наличности.

Да разговаря с доставчици.

Да предлага терапевтични алтернативи.

Да не допусне прекъсване на лечението.

Да бъде последната гаранция за пациента.

Затова за семейните и независимите аптеки е трудно да приемат, че поредното увеличение на административните им задължения ще доведе до повече лекарства за пациентите.

Защото европейските институции посочват съвсем различни причини за лекарствените недостици – производствени затруднения, проблеми във веригите на доставки, недостиг на суровини и зависимост от ограничен брой производствени центрове. Именно затова европейските политики са насочени към устойчивост на доставките и сигурност на снабдяването, а не единствено към увеличаване на отчетността на аптеките. 

Тук е и същността на проблема.

Никой не е против прозрачността.

Никой не е против контрола.

Никой не е против СЕСПА.

Но контролът е функция на държавните институции.

Ролята на съсловната организация е различна.

Тя е призвана да защитава своите членове.

Да защитава професията.

Да защитава пациентите.

Да отстоява условията, при които магистър-фармацевтите работят в интерес на обществото.

Затова в навечерието на Световния ден на фармацевта Инициативният комитет на магистър-фармацевтите призовава Българския фармацевтичен съюз да върне фокуса върху реалните проблеми на фармацевтичната общност и върху хората, които ежедневно са най-близо до пациента – магистър-фармацевтите в независимите и семейните аптеки.

Защото когато светът говори за „овластяване на фармацевтите“, българските фармацевти също заслужават това.

Те не очакват повече бюрокрация.

Не очакват повече тежести.

Не очакват повече контрол.

Те очакват защита.

И очакват силен глас, който да защитава професията, независимите аптеки и пациентите.

Защото повече контрол не означава автоматично повече лекарства.

А за пациента има значение само едно:

Да влезе в аптеката и да намери необходимото лечение.