Пловдивчанка е част от амбициозния проект на френския режисьор Куентин Делкур, който е в процес на създаване на уникален документален филм за насилието над жени в църквата.

Проектът е мултидисциплинарен и също така включва изработване на огромна мозайка от жени - жертви на насилие, която първочално ще бъде разположена в Париж. „Прераждане. Симфония на тесерите“ разказва  за насиелието , което не познава граници-  религиозни, географски или човешки. Чрез изкуството режисьорът и екипът му искат да дадат възможност на жертвите да се освободят от страха и да им окажат подкрепа.

Част от този екип е възпитаничката на Руската гимназия в Пловдив Кристина Карабельова, която учи в Сорбоната.

"С идеята за ново начало, търсим контакт със сестри, монахини, които да се включат по съкровен начин в проекта. Имам отговорната възможност да доставя парченца от мозайката, изработена от жертви на мозаиста Марко Рупник, в България, за да бъдат надписани с послания от жени, които търсят своята доза изцеление. Целият ритуал може да бъде извършен напълно анонимно, като в последствие така наречените тесери, парченцата от мозайката, ще бъдат върнати във Франция и вградени обратно в нея. Мозайката „Ренесанс“, или на български „Прераждане“ ще бъде изложена в Париж, след което разделена на 200 части, а като българка, която работи по проекта, имам възможността и бих била горда част от мозайката да бъде изложена именно тук, в България. Това е шанс не само да притежаваме част от този неповторим проект, но и да заявим гласно, че се противопоставяме на насилието във всичките му форми. Ако сте съпричастни и смятате, че проектът би бил полезен , можете да се свържете с мен или екипа" казва Кристина Карабельова.

А в интервю на Парашкева Иванова за TrafficNews младата българка разказва за трудната и отговорна задача, която всички са си поставили. 

- Разкажи ми повече за проекта, по който работиш в Франция.

- В момента съм доброволец по проекта „Ренесанс - Симфония на тесерите“. Тесери всъщност се наричат парченцата от мозайката. Целият проект е мултидисциплинарен. Той съчетава изобразително изкуство, мозаечно изкуство, музика и кино, разбира се. „Ренесанс“ е името на мозайката , която ще бъде изработена от монахини, които са били жертва на сексуално, психологическо и духовно насилие. Филмът „Симфония на тесерите“ ще проследи изработването на мозайката, като вплете записани свидетелства от жените, които са включени в проекта. Мозайката ще бъде с огромни размери – 50 квадратни метра, а след това ще бъде разделена на 200 парчета, които ще бъдат изпаратени по различни места от света като символ на изцелението.

- Откъде тръгва идеята за това мащабно произведение?

- Случаят, с който започва филмът е свързан с сестра Самуела. Тя е монахиня от Франция, но е била в ателието на мозаист, човек-художник на мозайки. Той е доста известен в средите на изкуството и се нарича Марко Рупник. Тя е учила при него мозаечно изкуство, при което преподавателят се е възползвал от нея сексуално, духовно, убеждавал я едва ли не, че това, което той би направил с нея, е позволено, понеже те са посветени в религията, т.е.  техните отношения помежду им са чисти. И по такъв начин Рутник  е манипулирал не само нея, но и много други жени. Именно заради тазиси известност на художник на мозайки, той има възможността да ходи по различни места от света, да изработва мозайки за различни катедрали, църкви, манастири. И по този начин, пътувайки, той всъщност злоупотребява с различни жени. Самуела е била около 20-годишна, когато това се случва. Години по-късно все пак решава да говори за случилото се и това е посланието на проекта.  Когато се говори за насилие, много често то се потулва, хората, които са жертви се скриват заради срама от това, което им се е случило. Много често техните насилници не биват разкривани. И те продължават да се възползват, защото се чувстват недосегаеми. И имайки предвид религиозния контекст, много от насилниците оправдават своите действия с Божията воля.  Самите монахини дават обет за мълчание и това още повече ги обвързва.  Следователно всичко, което на тях им се случва, заради  дълга към религията остава скрито. Натъкваме се и на злоупотребби по време на изповед. Проектът обхваща много държави. За момента, доколкото знам, има монахини от Франция, Италия, Испания, които които са се съгласили да съдействат. Също така от Бразилия, Виетнам и други континенти.

- Има ли възможност българска монахиня да разкаже за преживян тормоз? В проекта може ли да участват жени от други вероизповедения?

- Да, има възможност. Не задэжително да бъдат католици. Всъщност идеята на режисьора беше да открие повече чуждестранни студенти, защото той знае, че по такъв начин можем да пренесем в нашата държава проекта и съответно да помогнем на някой, ако той има нужда от това. И ако някой реши да сподели, може да бъде направено изцяло анонимно. Това понякога  е най- важното за човек, решил да потърси изцеление. Да може да сподели, но ако не иска да застане с лицето си, може да го направи.

- Къде ще бъде разположена мозайката?

- -Ще бъде изложена в Париж за няколко месеца в началото. Още не са намерили място, но в момента са в процес на свързване с различните свещени места. Много ни се иска в катедралата „Нотр Дам“ да има едно парче, понеже приемайки тази мозайка „Нотр Дам“дава заявка на всички останали катедрали, че това е проект, който си заслужава, защото е място, което е познато по цял свят.

Папата с първи действия срещу сексуалните посегателства от страна на духовници

 - Наложи ли ти се да се запознаеш по-обстойно с постулатите на католическата религия заради този проект?

- Ние, студентите се включихме още в етапа на търсене на информация, аз конкретно се потопих повече в този тип случаи, което честно казано беше малко трудно, понеже това е първия проект, по който работя по такъв начин, по-професионално. Когато започнеш да търсиш информация, да се сблъскваш с случаите, емоционалният товар е огромен.  Има свидетелства в интернет, има други документални филми, които са направени по-конкретни случаи и всичко това е много подтискащо.  Аз винаги съм била с много оптимистичен поглед към света и когато всички тези случаи те връхлетят, ти недоумяваш и се питаш какво е накарали тези хора да постъпят така.  И някак, повече тръгнах в по-психологическата посока, отколкото в религиозната. Някак се опитах да търся отвъд религията, понеже, всъщност, религията е просто маска за тези хора, които извършват такъв тип престъпления.

- Ти самата вярваща ли си? И как този проект се отразява на твоята вяра?

- Аз обичам да казвам, че съм човек на науката, понеже много обичам точните науки - физика, химия, биология. Въпреки тях, винаги съм търсила отговори и другаде. Изучавам различните религии, защото ми е интересно да виждам как са се развивали една спрямо от друга, защото когато човек се зарови, намира интересни препратки. И може би отношението ми се е променило по такъв начин, защото съм видяла повече негативни страни от религията, макар че смятам, че тя в същината си има много добродетели. Целта й не е да наранява, да потиска, но виждаме по какъв начин хората могат да пречупят информацията и съответно да я използват... за манипулация. Да, всъщност религията дава някакъв тип власт и в миналото тя била още по-влиятелна. Може би властта по-скоро е това, което променя хората, но пък тя им е дадена чрез религията по някакъв начин. За това се опитвам  да си обяснявам как от добро намерение се стига до лоши действия по някакъв начин.

- Всички тези случаи по някакъв начин намаляват ли твоята вяра?

- Не бих казала. За мен вярата е нещо, което е много лично. И може би по някакъв начин моята вяра е по-разделена от институцията, която е църквата. Проблемът го намирам по-скоро там, отколкото в самата вяра.

- А само към жени ли е насочено проектът?

- Самия проект най-вероятно ще обхване предимно насилието върху жени. Защото в църквата има и много сексуално насилие върху деца и мъже. Това, което обсъждахме с режисьора е, че при такъв голям проект е много лесно да бъде разпилян и да се изгуби общото послание. Затова той би работил предимно с жени, но ще го има това общото послание за всички жертви на насилие, защото всъщност то по някакъв начин е универсално. И начините и способите, с които боравят насилниците, са подобни. 

- Според теб кое е по силно при жертвите на насилие - страха или срама?

- Със сигурност е комбинация, може би зависи от техният агресор. Например въпросният Марко Рупник, той е много известен, доколкото е бил близък на предишния папа, т.е. по някакъв начин той има чадър и тогава може би наделява страхът. Защото ако този човек има толкова много власт, дори да споделиш преживяното, той може да те заглуши. Срамът също играе голяма роля. В жертвите има  голяма доза самообвинение за това, че са го допуснали. Защото човек, когато му се случи такова нещо, започва да се пита аз къде стъпих накриво, аз ли го предизвиках по някакъв начин. Но определено дозата страх е голяма в жертвите. И фактът, че дори да споделят някога, просто не им се вярва. Има го и притеснението, че дори да решиш да споделиш, нищо няма да се промени. И решават, че е по-добре да не минаваш през болката да споделяш, ако смяташ, че човека срещу теб няма да откликне. Страхът и срамът са стигма за жертвите. 

 - Разкажи малко повече за себе си и как попадна в проекта?

- Завършила съм Руската гимназия с профил френски език. Реших да използвам езика, който съм учила и кандидатствах, за да уча в Париж. Приеха ме в Сорбоната с кино и аудиовизия, сега завърших втори курс. В Сорбоната образованието е малко по-теоретично и прецених, че ми трябва някакъв проект, в който да се включа заради практика. Много дълго време търсих проект за лятото, но повечето хора, особено ако очакваш плащане, искат да си завършил и да имаш предишен опит. Получава се омагьосан кръг. Всеки иска да имаш предишен опит, но никой не те взима, за да го натрупаш. Един ден ни изпратиха мейли от университета, че търсят доброволци и че проектът съчетава много изкуства. А всъщност мен точно това ме дръпна към киното, понеже като по-малко съм се занимавала и с изобразително изкуство, с музика, с танци. И ме привлече това, че можем да се включим по различен начин с различни изкуства. След което се свързаха с мен, проведохме интервю и се харесахме взаимно. И започнах да работя. Миналата седмица се събрахме по-голямата част от екипа в Париж, обсъждахме как се движим по програмата. Вече сме на етап, когато нещата започват да стават по-солидни, по-сериозни. Търсим дори свещеници, с които да се свързваме, които биха подкрепили каузата. Включително има идеи да се свържем с новия папа.

- Използваш ли изкуствен интелект в работата си?

-  Не е толкова много. В училище ми помагаше по някои предмети, в които имаше по-трудна теория , физика например, за да разбера нещата.  Но за мен изкуственият интелект трябва да е по-скоро инструмент, помощник, отколкото някой, който да създава идеите вместо теб. В този проект ИИ  ми помогна да изоровя някакви български случаи.

- А ти самата по какъв начин мислиш тук в България да търсиш хора, преживели насилие?

- На първо място през медиите, естествено. Също така намерих Асоциация за помощ на жените жертви на насилие, с които също бих могла да се свържа. Всичко е много деликатно. И самия подход към жертвите на насилие, ако някой се свърже с мен, целият разговор би трябвало да протече много внимателно, с много уважение към човека, който е решил да сподели. Защото такъв тип преживяване след това оставя огромна травма. Имейл адресът на проекта е  [email protected]. 

*Марко Иван Рупник (1954) e  словенски йезуит, католически свещеник и художник, автор на монументални мозайки в редица световноизвестни християнски светилища, включително във Ватикана, Лурд и Фатима. През 2022 г. срещу него бяха повдигнати обвинения за сексуално, духовно и психологическо насилие над поне 20 жени, включително монахини, в периода 1985–2018 г. През 2023 г. е изключен от йезуитския орден. В момента срещу него тече канонично съдебно дело.