Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Води началото си още от 2-рото българско царство, но за пръв път името му е се споменава в османски данъчен регистър от 1431г. Най-известният обитател на манастира е родения през 1685г. в близкото с. Басарбово - Св. Димитър Бесарбовски, който прекарал целия си живот тук.

Кой е Димитър Басарбовски и защо е ходил бос с единият крак?

Според житията Димитър Басарбовски, известен още като Свети Димитър Нови е живял през XVII век в близкото село Басарбово. Отглеждал е овце и обработвал малко лозово насаждение край минаващата оттук река Русенски Лом. Той дал обет да ходи бос с единия крак, с който бил стъпкал по невнимание няколко малко невинни пиленца.

Пословично било отношението му към живите същества. Решил да постъпи в манастира. Тръгнал по поречието на реката и намерил пещера с манастир. До края на живота си, Свети Димитър водил своя отшелнически живот тук.

Когато станал твърде възрастен, за да не се катери до своята скална ниша-пещера, отшелникът построил колиба в близост до коритото на реката. Според житието в края на живота си, Свети Димитър легнал между два камъка и там починал. Тялото му било отнесено от придошлите води на Русенски Лом.

След години, неговите мощи били открити на дъното на реката. Първоначално те били изложени в бащината му къща в село Басарбово, по-късно – в скалния манастир, а към днешна дата се намират в Патриаршеската църква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ.

Те са пренесени там по време на първата Руско-турска война. Приема се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни. Мощите са високо почитани от населението на Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител.

Параклисът бил построен, но просъществувал до 1940 г., когато бил разрушен от наводнение. Въпреки това отец Хрисант започнал да събира дарения и успял да построи две килии срещу църквата. След неговата смърт през 1961г., за манастира се грижели монах Партений, архимандрит Севастиен, протойерей Йордан Фичев, ставрофорен свещеноиконом Недялко Мавродиев и Минко Казаков.

От 1993г. до 1999г. манастира обитавал йеромонах Иларион, а днес игумен е йеромонах Емилиан.