Колко процента от хората, играещи хазарт, залагат на логиката? И това им носи успех. Със сигурност невинаги.

Преди 15 години италианците изпитват странен вид масова истерия, известна като “треската 53”.

Лудостта беше свързана с лотарията в страната. Играчите могат да избират между 11 различни сфери на късмета, базирани в градове, като Бари, Неапол или Венеция.

След като човек избере на кои сфери ще играе, може да залага на числа между 1 и 90. Печалбата зависи от това каква сума сте заложили първоначално, колко числа сте избрали и колко от тях сте познали.

По някое време през 2003 г. обаче числото 53 просто спира да излиза на сферата във Венеция – което кара играещите да залагат все по-големи суми във основа на предположението, че числото скоро трябва да излезе.

До началото на 2005 г. треската 53 беше разорила финансово хиляди, като дори се стигна до няколко самоубийства. Истерията замря, чак след като числото излезе в тегленето на 9 февруари, след като преди това не беше излизало в 182 тегления, а направените залозите бяха за 4 млрд. евро.

Това може да изглежда като някаква лудост, но жертвите бяха подведени от нещо на име “заблудата на комарджията” – притеснително често срещана грешка, която може да провали много от нашите професионални решения - от реакциите на вратаря при изпълнението на дузпи във футбола до инвестиции на борсите и дори съдебни решения по нови дела за предоставяне на убежище на бежанци, пише BBC.

За да разберете дали се хващате на тази заблуда на комарджията, си представете, че хвърляте монета и се получава следната последователност: ези, ези, тура, тура, тура, тура, тура, тура, тура, тура, тура, тура. Каква е вероятостта при следващото хвърляне да се падне ези?

Много хора смятат, че вероятността се променя, така че последователността да се изравни някак, което увеличава шансовете за ези в последващите хвърляния. Просто има еднo неизбежно усещане, че следващият път ще бъде ези.

Според теорията на вероятностите обаче събитията са статистически независими, което означава, че шансовете са едни и същи на всяко хвърляне. Вероятността да се падне ези е все още 50%, дори и ако се паднало тура 500 или 5 000 пъти подред.

По същата причина последователността ЕТЕТТЕ е също толкова вероятна, колкото и ЕЕЕЕЕЕ. Мнозина обаче не са съгласни с това и смятат, че смесената последователност е някак по-вероятна от поредицата от едни и същи резултати.

Както предполага и името, заблудата на комарджията представлява особен обект на интерес за изучаващите хазарните игри. Понякога тя е наричана „заблудата Монте Карло“ заради случаи от 1913 г. в казино в Монако, при който на рулетката се пада 26 пъти подред черно, пише profit.bg.

Проучвания, базирани на видео материали от охранителните камери в казина, потвърждават, че това схващане продължава да влияе на залозите и до днес.

Изненадващото е, че образованието и интелектът не ни предпазват от това. Проучване на китайски и американски автори дори показва, че хората с по-висок коефициент на интелигентност, всъщност, са по-податливи на заблудата на комарджията, в сравнение с тези, които имат по-ниски резултати на стандартизирания тест.

Това може би се дължи на факта, че по-интелигентните хора разсъждават прекалено много върху моделите и смятат, че са достатъчно умни, за да предугадят какво следва.

Каквато и да е причината за тази погрешна интуиция, проучвания показват, че заблудата на комарджията може да има сериозни последствия далеч извън пределите на казиното. Тези пристрастия изглежда присъстват и на пазарите на акции, например.

Много от краткосрочните промени в цените на акциите на практика са произволни колебания, а Матиас Пелстер от Университета в Падерборн показа, че някои инвеститори основават решенията си на схващането, че цените скоро ще се “изравнят ”. Така, подобно на лотарийните играчи в Италия, те търгуват срещу съществуваща серия.

Заблудата на комарджията е проблем най-вече в професиите, които изискват справедлива и обективна преценка.

Екип от учени наскоро анализира решенията на американски съдии за това дали да предоставят убежище на бежанци или не. От логична гледна точка, редът на случаите не би трябвало да има значение. В тон със заблудата на комарджията обаче екипът открива, че вероятността съдиите да предоставят убежище е с 5.5% по-малко, ако са направили същото в предходните два случая – което е сериозно понижение, в сравнение със средния процент на предоставяне на убежище, който е 29%.

Съзнателно или не, те изглежда смятат, че вероятността да се вземе едно и също решение три пъти подред е просто прекалено малка и затова са по-склонни да прекъснат серията.

След това същият екип е анализирал и действията на банкови служители, които разглеждат молби за кредит. И тук се проявява същата зависимост – вероятността служителите да отхвърлят молба е с 8% по-голяма, след като вече са одобрили две или повече молби една след друга. И обратното.

Като окончателен тест екипът анализирал решенията на съдиите във Висшата лига по бейзбол на САЩ. В този случай вероятността съдиите да определят подаване като страйк е била с около 1.5% по-малка, ако предишното подаване също е било страйк – малък, но значителен уклон, който може да направи разликата в един мач.

Кели Шу, един от съавторите на проучването, твърди, че първоначално била изненадана от резултатите. “Тъй като това са професионалисти и те вземат решения като част от тяхната професия,” казва тя. Въпреки това и те обаче са податливи на заблудата.

Футболистите може би трябва да обръщат особено внимание на заблудата на комарджията. При изпълнение на дузпи топката стига до вратата за между 0.2 и 0.3 секунди.

“По тази причина вратарят трябва да реши дали да плонжира в единия от ъглите или да остане в средата на вратата по същото време, в което изпълняващият дузпата решава къде да насочи удара,” обяснява Симча Авугос от университета Бен Гурион. Това означава, че решението на вратаря в кой ъгъл да се хвърли си е на практика хазарт.

Дали обаче, по подобие на съдиите в съда, служителите в банката и съдиите на бейзболните мачове, ще “заложат” срещу серията? Екипът на Авугос наскоро е анализирал изпълнения на дузпи на състезания, като Световното първенство по футбол и Шампионската лига, и открива точно това.

Въз основа на тези резултати, екипът твърди, че футболистите биха могли да се възползват от тази склонност, за да стрелят в същата посока по време на изпълнение на дузпи.

Повечето професии изглежда са много далеч от тези ситуации с високорискови залози, но Шу смята, че заблудата на комарджията присъства в много други сфери – дори и да не осъзнаваме, ние правим несъзнателно вероятностни преценки. Тя дава пример с наемането на хора на работа. Ако интервюиращите вече са се срещнали с един добър кандидат, те може и да не очакват друг изключителен кандидат.

“Тогава съм по-склонна да дам сурова оценка на следващия човек.” Същото важи и за учителите, които проверяват есета, казва тя. По същия начин, ако сте издател и разглеждате нови романи, можете да отхвърлите следващата Дж. К. Роулинг въз основа единствено на това, че наскоро сте одобрили няколко други добри ръкописа.

Каквато и да е професията ви, не е лошо да не забравяте за “треската 53” в Италия и за хаоса, който поражда. Във всяка последователност от събития може да има такива серии, а ние бихме действали много по-рационално, ако приемем, че нашата интуиция относно вероятностите често се отклонява значително.