Съвременната образователна система издига на пиедестал определени сфери на знанието и подценява значимостта на други. По-този начин тя ощетява децата, които не отговарят на нейните стереотипи за интелигентност. Това, че едно дете не се справя добре с цифрите и смятането или с изучването на езици, не означава, че то не е надарено с други способности, които да определят пътя на бъдещото му професионално развитие.
Има различни видове интелигентност и през 1983 година американският психолог Хауърд Гарднър ги класифицира в 9 категории и обяснява същността на всяка една от тях.
Funders and Funders публикува анализите на Гарднър, според когото видовете интелигентност са следните:
1. Натурална интелигентност (Naturalist Intelligence). Този тип интелигентност определя способността на хората да се разграничават от всички останали живи и неживи обекти около тях. Тя със сигурност е била много ценна в праисторическите времена, когато нашите предшественици са разчитали на дейности като лов, риболов и земеделие, за да оцелеят.
2. Музикална интелигентност (Musical Intelligence). Изразява се в способността на хората да различават ритъм, тембър и други характеристики на музиката. Интересното е, че се наблюдава активна връзка между нея и математическата интелигентност.
3. Логическо-математическа интелигентност (Logical-Mathematical Intelligence). Този вид, както подсказва и самото му име, е свързан с извършване на всякакъв тип математически изчисления и процеси. При него не е позволено използването на абстрактни разсъждения, защото всичко се подчинява на строго определени причинно-следствени логически връзки.
4. Екзистенциална интелигентност (Existential Intelligence). Тя е присъща на хората, които търсят отговор на дълбоко екзистенциални въпроси за смисъла на съществуването, смъртта и т.н.
5. Междуличностна интелигентност (Interpersonal Intelligence). Гадрнър я свързва с умението да се изграждат ефективни взаимоотношения с околните. Към нея се включват вербалните и невербални умения за комуникация, емпатията, толерантността към емоциите и настроенията на околните и др.
6. Телесно-кинестетична интелигентност (Bodily-Kinesthetic Intelligence). Тя се изразява във възможностите на човек да контролира тялото си и да го кара да извършва различни физически дейности. Присъща е на спортистите, танцьорите и лекарите.
7. Лингвистична интелигентност (Linguistic Intelligence). Това е най-широко разпространената интелигентност и е свързана със способността да се използва езикът като средство за изразяване на емоции, мисли и желания.
8. Личностна интелигентност (Intra-personal Intelligence). Много интересна категория, която според Гарднър се изразява в умението на хората да разбират самите себе си – собствените си мисли, желания, мотиви, действия и т.н. Това, че са наясно със себе си, прави тези хора по-отворени към емоциите и проблемите на околните, което обяснява факта, че хората с такъв тип интелигентност най-често са психолози, философи и духовни водачи.
9. Пространствена интелигентност (Spatial Intelligence). Показва способността на хората да мислят в три измерения. Основните ѝ характеристики са пространствено мислене, силно развито въображение, образно мислене, графични и артистични умения. Най-често притежателите ѝ са едни от най-добрите моряци, пилоти, скулптори, художници и архитекти.
