И тази седмица продължаваме с поредицата на GlasNews, в която ви запознаваме с личностите, на които са кръстени родни улици, по които вървим и шофираме ежедневно.

Тази събота ще ви разкажем за германския философ, икономист и революционер, който заедно с Карл Маркс полага основите на марксическата идеология и теорията за комунизма Фридрих Енгелс - чието име носят улици в редица областни, а и по-малки, градове.

Той е роден на 28 ноември 1820 г. във Вупертал, Прусия и е най-големият син на заможен производител на памук. Въпреки очакванията на семейството да поеме по пътя на търговията и индустрията, младият Енгелс проявява интерес към философията, литературата и революционните идеи.

Когато е на 17 години, напуска училище и започва работа в търговски дом в Бремен. В този период се запознава с философията на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и публикува първите си литературни произведения. През 1841 г. служи в пруската армия и се премества в Берлин, където влиза в кръга на младите хегелианци. Тогава започва и първото му сътрудничество с вестник Rheinische Zeitung, редактиран от Карл Маркс, макар двамата да се срещат лично едва през 1842 г.

През 1844 г. Енгелс заминава за Париж, където за първи път се среща с Маркс. Между двамата веднага се заражда дълбоко приятелство и идейно сътрудничество, което продължава цял живот. Те започват да работят заедно по философски и политически трудове, сред които е Немската идеология (1846).

През този период Енгелс публикува и Положението на работническата класа в Англия (1845), книга, базирана на личните му наблюдения като мениджър във фабриката на семейството му в Манчестър. Тя разкрива тежките условия на пролетариата и извежда заключението, че единствено социализмът може да подобри неговото положение.

През 1847 г. Енгелс и Маркс се присъединяват към нелегалната Комунистическа лига, която им възлага задачата да изложат основите на новата идеология. Резултатът е „Манифест на комунистическата партия“ (1848), публикуван в Лондон. Произведението завършва с прочутия призив: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“

Двамата активно участват в революционните събития в Германия през 1848 г., но след неуспеха на движението са принудени да емигрират.

След революцията Маркс и Енгелс се установяват в Англия. Докато Маркс посвещава живота си на изследванията и написването на Капиталът, Енгелс поема тежестта да работи във фабриката, за да осигурява средства за приятеля си и неговото семейство. Така той се превръща не само в съавтор и съмишленик, но и в основен поддръжник на Маркс.

През този период Енгелс пише редица статии и трактати, посветени на философията, икономиката и военната теория.

След кончината на Маркс през 1883 г., Енгелс поема задачата да редактира и издаде втория и третия том на „Капиталът“. Той продължава да публикува собствени трудове, сред които особено важен е „Анти-Дюринг“, където критикува опонентите на марксизма и формулира основни положения на диалектическия материализъм. В същия труд той изказва мисълта, че абсолютната истина е недостижима, защото светът е безкраен в своето развитие и познание.

Друг ключов труд е „Произходът на семейството, частната собственост и държавата“ (1884), в който Енгелс изследва еволюцията на социалните структури и твърди, че моногамното семейство е исторически обусловено от класовото общество и икономическите интереси.

Фридрих Енгелс остава активен до края на живота си. Той поддържа връзки с международното работническо движение и оказва огромно влияние върху социалистическите партии в Европа.

Умира от рак на гърлото на 5 август 1895 г. в Лондон. Според завещанието му прахът е разпръснат в морето край Ийстбърн.

Днес улици на негово име има в редица градове в страната - Шумен, Добрич, Чирпан и тн, най-вероятно останали от времето на Народна република България. Интересен факт е, че в Русия има 400 улици, кръстени на Енгелс.