Добре дошли в поредицата ни с имената на улиците. Тази неделя ще ви запознаем с дамата, която обичала България.

Лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд (на англ. Emily Anne Smythe, Viscountess Strangford, 1826 – 1887) е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и една от най-значимите радетелки за българската кауза по време на Априлското въстание и след Освобождението.

Тя е родена през 1826 г. в семейството на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт – създател на известната скала за измерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има четирима братя и две сестри. Младостта ѝ преминава в пътувания с кораба на баща ѝ, преживявания, които през 1858 г. решава да опише в книга.

През 1861 г. в Лондон издава двутомния труд „Египетски гробници и сирийски светилища“, който добива популярност за времето си. Книгата получава остра рецензия от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд – дипломат и ориенталист. Въпреки критиката между двамата възниква дълбока връзка и през 1862 г. сключват брак.

Съпругът ѝ, лорд Странгфорд, дългогодишен дипломат в Истанбул и специалист по Източния въпрос, изиграва важна роля в представянето на българската национална идентичност пред британската общественост. Той пръв заявява, че при упадъка на Османската империя именно българите ще заемат водещо място на Балканите. След неговата смърт през 1869 г. лейди Странгфорд редактира и публикува част от неговите трудове, а самата тя се посвещава на медицинска и благотворителна дейност.

Вдъхновена от завещаната от съпруга ѝ любов към българите, лейди Странгфорд реагира остро на известията за жестокото потушаване на Априлското въстание (1876). Тя създава фондацията Bulgarian Peasant Relief Fund, чрез която събира почти 30 000 британски лири.

През септември 1876 г. пристига в България и до пролетта на 1877 г. основава и оборудва шест болници в най-пострадалите райони – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич. Освен това посещава десетки селища в Пловдивско и Пазарджишко, където раздава дрехи, храни, лекарства и покъщнина на оцелелите. Иван Вазов ѝ посвещава стихотворението „На леди Странгфорд“ в сборника „Тъгите на България“.

По време на Англо-египетската война (1882) заминава за Египет и открива болницата „Виктория“ в Кайро. За своята благотворителна дейност е удостоена от кралица Виктория с Ордена на Червения кръст.

През 1884 г. лейди Странгфорд посещава отново България, където изразява задоволство от напредъка на страната след Освобождението. Малко по-късно събира средства за построяване на болница в Порт Саид.

Кой е Макгахан? И защо улица в Пловдив носи името на американски журналист

През март 1887 г., въпреки влошеното си здраве, тя отплава към Египет, за да открие новата болница. По време на пътуването обаче получава мозъчен инсулт и умира на 12/24 март 1887 г. на борда на кораба. Тялото ѝ е балсамирано в Неапол и върнато в Англия, където е погребана до съпруга си.

Лейди Странгфорд остава в историята като състрадателна и решителна жена, която съчетава интелектуални и филантропски усилия в служба на хората. В България нейната дейност е символ на международната подкрепа за българската национална кауза и страданията на народа след Априлското въстание.

В нейна чест са кръстени улици в Пловдив и София. В Батак пък е издинат нейн паметник, както и паметни плочи в Копривщица и Радилово.