Мъка, нищета и вечна самота. Така минава животът на един велик художник, който днес е един от най-признатите артисти в световен мащаб.

Винсент Вилем ван Гог - виден представител на постимпресионизма, който през целия си живот не успява да покаже колко велико е изкуството му. Днес голяма част от творчеството му за съжаление е изгубено, а причината е много проста - всеки, който по някакъв начин се е сдобил с негово произведение, го е хвърлил на боклука с идеята, че то няма да струва нищо.

Животът му е пълен с несполуки, но онова, с което е особено известен, е отрязяното му ухо. Всичко се случва в Прованс, Франция, а причината е момент на умопомрачение след скандал с близкия негов приятел Пол Гоген.

Ван Гог се мести от Париж в Прованс през февруари 1888 г.

Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият римски град Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. В околностите на града Винсент ван Гог се запознава с редица жители, намира модели за творбите си и създава някои от най-великите си картини. През август именно там рисува и сериатя слънчогледи.

На преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единственият, който се съгласява, е художникът Пол Гоген.

Така двамата заживяват в така наречената “жълта къща”, където творят до полуда. Отношенията помежду им са силни и изпълнени с много скандали. Освен всичко, двамата имат и различни виждания за изкуството. Ван Гог обичал да рисува с резки и бързи движения, след като часове наред се взирал в платното, а Гоген пък твърдял, че това е твърде хаотично.

След поредния скандал Гоген решил да си тръгне.

Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява, после се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва ухото си. Дал го на проститутката Рашел, която познава от местния бордей. Тя се обажда в полицията, която го намира в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.

Настаняват художника в местната болница. Там получава и различни пристъпи. След възстановяването си, Винсент ван Гог отива доброволно в клиника за душевно болни. Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца.

Следват поредица от епизоди и проблеми за художника. Първоначално му позволяват да напуска клиниката, но след като веднъж се нагълтал с боя и припаднал, решил да остане в пределите на лечебното заведение.

Приятели препоръчват на Ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за Ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Това е и период, изпълнен с много вдъхновение. Ван Гог рисува над 80 картини, а пристъпите му изчезват. Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

Тогава се случва инцидентът в полето. Вечерта на 27 юли Винсент ван Гог се прибира в стаята си, а хазяите му забелязват, че страда от силни болки. Установено е, че в гърдите на художника е заседнал куршум, а отстраняването му е невъзможно. Винсент Ван Гог издъхва в малките часове на 29 юли.

Съществуват спекулации за това какво точно се е случило в полето. Смята се, че художникът е направил опит за самоубийство и се е застрелял сам, докато рисувал. После обаче някак успял да стигне ранен до дома си, който не бил никак близо. Освен това на място не са открити нито статив и художествени материали, нито пък пистолет. Съвременни патолози са на мнение, че раната на ван Гог е не може да бъде направена от толкова близо, спрямо ъгъла.