Еверест днес е най-високият връх над морското равнище, но в далечното минало Земята може да е имала съперници на сегашния рекордьор. От огромни древни планински вериги са останали скали и минерали, които позволяват на учените да възстановят част от историята им.

Дали някой от изчезналите върхове е надхвърлял днешните 8849 метра на Еверест, остава открит въпрос. Геолозите могат да разпознаят следи от гигантски планински системи, но не разполагат с достатъчно информация, за да изчислят височината на отделните им върхове, обясняват специалисти пред Live Science.

Изследване на учени от Австралийския национален университет, публикувано през 2022 г. в Earth and Planetary Science Letters, откроява два периода на образуване на особено мащабни планински системи.

Първият е преди около 2–1,8 милиарда години, при сглобяването на суперконтинента Нуна, известен и като Колумбия. Вторият е преди приблизително 650–500 милиона години и е свързан с формирането на Гондвана.

Според изследователите тези „суперпланини“ са съперничели на Хималаите по височина, а веригите им са достигали до около 8000 километра дължина. За сравнение, Хималаите се простират на приблизително 2400 километра. Огромната дължина обаче сама по себе си не доказва наличието на връх, по-висок от Еверест.

За да проследят древното планинско образуване, учените изследват кристали циркон, запазени след разрушаването на планините. Химичният им състав носи информация за процесите дълбоко в земната кора.

Особено показателни са циркони с ниско съдържание на лутеций. Те могат да свидетелстват за условията на високо налягане в дълбоките „корени“ на големи планински системи. Така минералите помагат да бъдат разпознати вериги, чиито върхове отдавна са заличени от ерозията.

При сблъсък на континентални плочи земната кора се удебелява: част от нея се издига, а друга се простира дълбоко под повърхността. Именно затова геолозите сравняват планините с айсберги, чиято видима част е само дял от цялото.

Дълбоките корени дават косвени сведения за мащаба на древните планини. Те обаче не са достатъчни, за да бъде възстановен точният силует на отдавна изчезнал връх.

Допълнителният интерес към суперпланините идва от възможната им връзка с развитието на сложния живот.

Според авторите на изследването ерозията на огромните вериги е увеличавала притока на хранителни вещества, включително фосфор, към океаните. Това би могло да стимулира биологичната продуктивност. Свързаните процеси на натрупване и погребване на органичен въглерод може да са допринасяли и за повишаване на атмосферния кислород.

Изследователите разглеждат тези връзки като възможно обяснение за важни етапи в еволюцията, което изисква допълнителни проверки.

Следите от древните гиганти показват, че планетата е създавала планински системи с колосални размери. Името и височината на най-високия връх в цялата земна история обаче остават неизвестни.