На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници! Андрей е наричан „Първозвани“, защото е бил първият Христов апостол, повикан да тръгне след Божия син.
Светецът следвал навсякъде Спасителя и станал свидетел на неговите чудеса, смърт и възкресение. Когато апостолите се разпръснали по света, за да проповядват Христовото учение, Свети Андрей обходил бреговете на Черно море и обиколил много земи като Византия, Тракия, Русия и Рим.
В резултат на неговата проповедническа дейност все повече хора се отказали от идолите и се обръщали към православието. Но в онези времена подобни религиозни дела били наказвани с тежки изтезания и смъртна присъда. Свети Андрей Първозвани е поредният мъченик, станал жертва на гоненията срещу християните.
Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други.
