Ходенето отдавна се свързва с по-добро физическо здраве, но се оказва, че броят на ежедневните крачки може да разкрие нещо и за начина, по който работи мозъкът ни. Ново изследване показва интересна връзка между движението, концентрацията и способността да вземаме решения.

Учени са анализирали данни за физическата активност и когнитивните способности на 3093 възрастни жители на САЩ, събирани в рамките на 14 години. Целта им била да установят дали хората, които се движат повече, показват по-добри резултати при задачи, изискващи внимание и самоконтрол.

Участниците били на възраст между 18 и 93 години, като средната им възраст била 58 години. Физическата им активност е проследявана с фитнес гривни Fitbit, а впоследствие преминали серия от тестове за оценка на умствените способности.

Изследователите ги разделили на три групи според средния брой крачки, които правели дневно. В първата попаднали хората с около 5108 крачки, във втората - тези с 8875, а в третата - участниците, които изминавали средно 14 161 крачки на ден.

Резултатите показали, че представителите на двете по-активни групи се справяли по-добре с определени когнитивни задачи в сравнение с хората, които се движели най-малко.

Разликите били отчетени най-вече при способността за продължително задържане на вниманието, игнорирането на разсейващи фактори и вземането на решения, свързани с непосредствена или отложена награда.

На практика тези умения имат значение в редица ежедневни ситуации - от концентрацията по време на работа до способността да устоим на импулсивно решение в името на по-важна дългосрочна цел.

Изследването включвало четири вида когнитивни задачи. Освен вниманието и самоконтрола учените проверили и способността на участниците да разпознават емоции по изражението на лицето.

Любопитното е, че резултатите не дават основание да се посочи конкретен брой крачки, след който мозъкът започва да работи по-добре.

Макар участниците с около 9000 и 14 000 крачки дневно да показали по-добри резултати в някои тестове от най-слабо активната група, това не означава, че съществува универсална граница за подобряване на умствените способности.

Учените подчертават, че изследването е наблюдателно. То установява връзка между физическата активност и когнитивните показатели, но не доказва, че именно ходенето е причината за по-добрите резултати.

Има и друго ограничение. Когнитивните способности на участниците са оценени само веднъж, поради което изследователите не могат да установят дали те са се подобрили или влошили с течение на времето.

Възможна е и обратната зависимост - хората с по-добри когнитивни способности да са по-склонни да поддържат по-висока физическа активност.

Затова следващата задача пред учените е да проследят как промените в двигателната активност се отразяват на вниманието и останалите умствени способности през годините.

Засега изводът е ясен в едно отношение: хората, които се движат повече, показват по-добри резултати в определени тестове за внимание и вземане на решения. Дали допълнителните крачки действително подобряват работата на мозъка, предстои да бъде установено.