Може да спрете да търсите „грешки в Матрицата“ – учени официално доказаха, че нашата Вселена не е компютърна симулация, която работи на суперкомпютър на някои напреднала извънземна цивилизация, пише Neesweek.

Международен екип от изследователи е използвал комбинация от логика и физика, за да покаже, че фундаменталната природа на реалността не позволява тя да бъде напълно симулирана, независимо колко напреднали технологии биха били използвани.

„Тази идея дълго време се смяташе за извън обхвата на научното изследване“, заяви професор Мир Файзал от Университета на Британска Колумбия. „Нашето изследване доказа, че тя може да бъде разглеждана научно и дори опровергана“, допълва той.

В основата на проучването стои модерната теория на квантовата гравитация – физическа концепция, която се опитва да обедини разбирането ни за гравитацията с това за квантовата механика, описваща поведението на материята и енергията на атомно и субатомно ниво.

Според тази теория пространството и времето не са фундаментални, а произлизат от по-дълбоко, абстрактно ниво – свят на чиста информация. Именно там изследователите откриват, че дори ако Вселената е изградена от информационни структури, тя не може да бъде описана напълно чрез изчисления.

Екипът се позовава на първата теорема за непълнотата на Кърт Гьодел, според която никоя логическа система не може да обхване всички истини за числата, тъй като винаги ще съществуват твърдения, които са верни, но неподлежащи на доказване в рамките на самата система.

Подобно на известния „парадокс на лъжеца“ – изразът „Това твърдение е невярно“ – Гьодел създава математически еквивалент: „Това твърдение е недоказуемо.“ То е вярно, но не може да бъде математически доказано. Така се появяват така наречените „гьоделови истини“, които изискват неалгоритмично разбиране, извън границите на машинното изчисление.

„Нашето изследване показва, че реалността не може да бъде описана напълно чрез алгоритми,“ обяснява проф. Файзал. „Всяка симулация е по своята същност алгоритмична – тя следва предварително зададени правила. Но ако фундаменталното ниво на реалността е извън алгоритмите, то Вселената не може и никога няма да може да бъде симулация.“

Откритието не само разбива идеята за „Матрицата“, но и поставя под въпрос начина, по който разбираме самата физика.

„Фундаменталните закони на физиката не могат да бъдат ограничени от пространство и време, защото те самите ги пораждат,“ казва съавторът на изследването, теоретичният физик Лорънс Краус.

„Дълго време учените се надяваха, че ще открият универсална теория, която ще може да опише всички физически явления чрез изчисления, основани на тези закони. Нашето изследване показва, че това е невъзможно. За да се опише реалността изцяло, е нужно нещо по-дълбоко от компютърен код“, допълват изследователите.

Нашият свят не е симулация, не е програма и не е цифрова илюзия. Реалността е по-сложна, отколкото дори най-мощният суперкомпютър може да изчисли. И колкото повече я разбираме, толкова по-малко прилича тя на дигитална "Матрица".