Когато Covid-19 обхвана света в началото на 2020 г., глобалната икономика буквално замръзна. Самолети спряха да летят, фабрики затвориха, а един от най-тежко засегнатите отрасли се оказа круизната индустрия.
Без пътници и с нарастващи разходи, компаниите се изправиха пред жестока дилема – или да фалират, или да започнат да режат корабите си на скрап.
Една от най-големите площадки за това в света се намира в Алияга, край турския град Измир – четвъртото по големина корабно гробище в света. Именно там турският фотограф на Reuters Умит Бекташ заснема сърцераздирателен кадър, който показва как гигантските кораби, символи на лукс и безгрижие, чакат последните си дни.
„Виждали сме хора в болници, затворени магазини, но тези кораби – това беше символ, че пандемията унищожава цели бизнеси“, казва Бекташ, цитиран от BBC.
Турция, където корабостроенето и разглобяването са важна индустрия, се превръща в сцена на този тъжен спектакъл. Огромни круизни кораби, някога препълнени с туристи, докосват дъното в буквалния смисъл, чакайки да бъдат нарязани на парчета.
Бекташ не успява да получи разрешение да снима от самото пристанище, но използва дрон, за да улови гледката от въздуха.
„Снимката стана вирусна. Никой не бе виждал такъв контраст – цветни, величествени кораби, подредени като отпадък. Тъжна красота“, споделя той.
Кадърът му става символ на края на една епоха. Вместо реклами на мечтани пътувания, светът вижда моргата на круизните кораби – „плаващи дворци“, превърнати в метални скелети.
„Това е тъжно – за собствениците, за пътниците, за всички, които някога са се наслаждавали на тези плавания“, добавя фотографът.
Днес, години по-късно, корабното гробище в Алияга продължава да работи с пълни обороти – вече не само с круизни кораби, а и с остарели товарни гиганти. Но снимката на Бекташ остава визуален паметник на света, който Covid-19 промени завинаги.
