Времето се изнизва, а подготовката за празничното посрещане на празника вече започва. У нас традиционно семейството се събира на Бъдни вечер за последната постна вечеря преди угощенията на 25-и декември. На трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия, сред които е и содената питка.
Макар, че в днешно време не всеки да спазва строгите правила на постната вечеря на 24-и декември.
Тя се приготвя изключително и само с постни продукти и макар скромна като съставки е вкусна и носи духа на празника.
Както при много от християнските традиции на българина, и Коледа е примесена с множество езически традиции. Една от тях е питката на Бъдни вечер. Навремето се смятало, че тази погача трябва да залъже демон, който излизал посред нощ, за да накаже грешниците.
Питката се замесвала с три пъти пресято брашно и "мълчана вода" - донесена от най-младата невяста, която по пътя от извора до дома не продумвала и думичка. За набухвател вместо место мая, се използва сода за хляб.
Ето и необходимите продукти:
3 ч.ч. брашно
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сода
1 ч.л. сол
1 с.л. оцет
1 с.л. олио
Брашното се размесва със содата и изсипва в съда, където ще месите. След това се размесват “мокрите” съставки, заедно със солта. Сместа се прибавя към брашното и се замесва меко тесто. То трябва да “почине” около половин час, след което се поставя в тавата.
По правило питката трябва да е кръгла, като е добре да си отделите мъничко тесто за украсата - тя има силно символично значение. Когато я преместите в тавичката, поставяте и парата. Добре е да надупчите тук-там с вилица, така че при печенето питката Ви да не се пукне.
След това украсявате - грозд и/или житен клас за берекет през следващата година; яслите, където се родил Христос; слънце, което да гали реколтата с лъчите си; кръст - като символ на вярата. Когато сте готови, намазвате питата с олио и я слагате да се пече, докато не получи приятен златист загар. Готовата питка се завива с кърпа.
Вечерта питата първо се прекадява от най-възрастния член на семейството. След това същият човек я разчупва с думите “Ела, Боже, да вечеряме”. Първото парче винаги се оставя за Света Богородица. Смята се, че през нощта Дева Мария ще потърси късче хляб у дома и гостоприемните стопани трябва да го заделят за нея.
