На пръв поглед езерото Ресия в Северна Италия изглежда като типичен алпийски пейзаж. Планини се издигат над синята вода, а през зимата районът се покрива със сняг. В средата на езерото обаче се вижда нещо необичайно: самотна каменна камбанария, която стърчи директно от водата.

Тя е последният видим спомен от старото село Курон, или Граун, което изчезва под водата през 1950 г. Историята зад красивата гледка е свързана с разрушени домове, принудително преместване на семейства и огромен хидроенергиен проект.

Езерото Ресия, известно и с немското си име Reschensee, се намира в Южен Тирол, недалеч от границите с Австрия и Швейцария. Днешният му вид е резултат от изграждането на язовир за производство на електроенергия.

През 1950 г. водите на естествените езера Ресия и Курон са обединени в значително по-голям изкуствен водоем. Нивото на водата се повишава с около 22 метра. Старото село Курон и част от Ресия попадат в зоната, която трябва да бъде залята.

За хората, които живеят там, това означава загуба на домовете им. Според туристическата организация на долината Вал Веноста през лятото на 1950 г. са разрушени 163 къщи, а 150 семейства са евакуирани. Част от тях временно са настанени в лагер. Много от местните жители не искат да напускат земята си.

Сградите на стария Курон постепенно изчезват. Къщи, стопанства и улици са заличени от пейзажа, а на тяхно място се появява огромна водна повърхност.

Една постройка обаче остава.

Това е романската камбанария на старата църква „Св. Екатерина Александрийска“. Кулата датира от XIV век, като местният туристически портал посочва 1357 г. Днес тя се издига сама над водата и се е превърнала в символ на целия район.

Гледката е особено необичайна през зимата. Когато условията позволяват и езерото замръзне достатъчно, до камбанарията може да се стигне по леда. Така посетителите буквално застават над мястото, където някога е имало село.

Около потопената камбанария постепенно се ражда и легенда. Според нея в студени или ветровити дни от езерото понякога може да се чуе звънът на старите камбани.

Има само един проблем: камбаните са свалени преди районът да бъде наводнен. Именно този детайл превръща историята в една от най-популярните местни легенди.

Зад красивите фотографии обаче остава далеч по-тежката човешка история. За част от жителите създаването на язовира означава не просто преместване в нови къщи, а разрушаване на общност, съществувала поколения наред. Официалният туристически портал на Южен Тирол отбелязва, че не всички жители се преместват в новия Курон, а установени приятелства и връзки между семейства са прекъснати.

Днес новото село Курон се намира на брега на езерото, на около 1500 метра надморска височина. Районът е популярна туристическа дестинация за колоездене, пешеходни преходи, ветроходство и кайтсърф.

Камбанарията получава и нов живот в популярната култура. Мястото вдъхновява книги и филмови продукции, а през 2020 г. Netflix пуска италианския мистериозен сериал „Curon“, в който езерото и кулата са сред централните образи.

Така една от най-фотографираните забележителности на Южен Тирол всъщност е паметник на село, което вече го няма.

Под спокойната повърхност на Ресия някога са минавали улици и са стояли домове. Над водата остава само камбанарията, достатъчно висока, за да оцелее след създаването на язовира. Повече от 75 години по-късно тя продължава да напомня как един енергиен проект променя завинаги живота на цяла местна общност.

Превод: GlasNews.bg