„Все още съм дете. Никога не съм бил тийнейджър.“ С тези думи френският президент Еманюел Макрон описва самия себе си в разговор с журналистката Катрин Не, автор на нова биография, която разкрива подробности за детството му, отношенията с Брижит Макрон и влиянието на две жени върху живота му.
Книгата „Тази страна, чийто принц е дете“, публикувана на 12 ноември във Франция, представя портрет на държавния глава, изграден от лични разговори с него, съпругата му, негови приятели и хора, които са го познавали още преди политическата му кариера.
Според авторката Макрон е израснал в необичайна среда, до голяма степен изолиран от връстниците си. В центъра на неговия свят стояла баба му Манет - бивша директорка на училище, която виждала във внука си собственото си „произведение на изкуството“.
Тя насърчавала интелектуалното му развитие, карала го да чете на глас произведения на френските класици и посвещавала голяма част от времето си на образованието му. Според Не това възпитание изградило изключителната му увереност, но едновременно с това го отдалечило от децата на неговата възраст.
Когато на 14 години Макрон започнал да се среща с момиче, баба му реагирала остро. Според биографията тя изнесла вещите му на площадката пред жилището и го изпратила обратно при родителите му. По-късно той успял да си върне благоволението ѝ с обещание, че повече няма да гледа момичета.
Влиянието на Манет продължило далеч след детството. Самият Макрон признал пред авторката, че все още живее с мисълта за баба си.
Още по-любопитни са думите, които Катрин Не приписва на Брижит Макрон. Според биографката първата дама смята, че съпругът ѝ все още не е преодолял загубата на баба си и би имал полза от психоанализа.
Отношенията с Брижит са вторият ключов период в живота му според авторката. Двамата се запознават, когато той е ученик, а тя преподава театър. Бъдещият президент се увлича по преподавателката си, която е с близо 25 години по-възрастна от него.
Според Не тези отношения допълнително го отдалечават от хората на собствената му възраст. Тя описва живота му като поредица от периоди на самота - първо в детството, след това в любовната му връзка и накрая в президентството.
Авторката обръща специално внимание и на отношението му към критиката. По думите на негови бивши приятели Макрон трудно признава, когато е сгрешил. Не смята, че огромната увереност, която му е помогнала да достигне до президентския пост, постепенно се е превърнала в пречка пред способността му да приема чуждото мнение.
Като пример биографката посочва решението му през 2024 г. да свика предсрочни парламентарни избори. Вотът остави центристкия му лагер без парламентарно мнозинство и задълбочи политическата нестабилност във Франция.
В книгата се разказва и за литературните амбиции на Макрон. Още като млад той мечтаел да стане писател, но не успял да намери издател за своя роман. По-късно именно предложението да работят заедно върху театрална пиеса се превърнало в повод за срещите му с Брижит.
Според Катрин Не една от особеностите на френския президент е способността му да печели доверието на влиятелни личности, съчетана с трудности да поддържа близки отношения и да работи колективно.
Така биографията представя Макрон не само като политик, достигнал до върха на властта, но и като човек, чиято необичайна младост продължава да влияе върху начина, по който общува и взема решения. Това обаче остава интерпретацията на авторката, а не безспорно обяснение за поведението на френския президент.
Прочетете още
- 08:00 Ремонт по пазарджишки: Жена изсипва кофи строителен боклук от балкона ВИДЕО
- 18:28 Загинал шофьор на „Тракия" поел удара, за да спаси пътниците
- 18:00 От царската трапеза до кофата за боклук: забравената история на първия български шоколад СНИМКИ
- 19:29 Оцапана кола в кортежа на Зеленски предизвика слух за нападение. Оказа се... повърнато ВИДЕО