Може ли изкуственият интелект да бъде съзнателен като човека? Според някои философи това е възможно, ако машините започнат да разговарят, разсъждават, помнят, проявяват любопитство и емоции. Други обаче смятат, че дори най-усъвършенстваният AI не може да притежава истинско съзнание.

Философското течение, наречено функционализъм, приема, че съзнанието се определя от способностите на дадена система, а не от материала, от който е изградена. Според тази теория няма значение дали мислещото същество е съставено от плът, силиций или дори LEGO.

Но съществува и противоположна позиция.

През 1980 г. философът Джон Сърл представя известния мисловен експеримент „Китайската стая“. Той предлага да си представим човек, затворен в помещение, който не знае китайски, но разполага с подробни инструкции как да отговаря на съобщения, написани на този език.

Следвайки правилата, човекът може да води привидно смислен разговор с китайскоговорящи хора, без изобщо да разбира думите.

Според Сърл компютрите действат по подобен начин — обработват символи, без непременно да осъзнават значението им. Следователно способността да се води убедителен разговор не доказва наличието на съзнание.

Човешкото преживяване обаче е различно.

Когато докоснем горещ предмет, изпитаме глад или усетим вкуса на любимата си храна, не се нуждаем от инструкции, за да разберем какво се случва. Преживяването е непосредствено и е свързано с нашето тяло.

Тази идея намира подкрепа във философията на Мартин Хайдегер. В книгата си „Битие и време“ от 1927 г. той разглежда човешкото съществуване като неразривно свързано със света, в който живеем.

Според него възприемаме нещата през призмата на собствените си потребности, намерения и грижи. Един празен буркан например може да бъде чаша, когато сме жадни, или саксия, когато искаме да засадим цвете.

В основата на човешкото съществуване стои грижата — за себе си, за близките и за нещата, които имат значение за нас.

Тя произтича от факта, че сме уязвими същества. Изпитваме болка, глад, умора, удоволствие и страх. Знаем също, че животът ни е ограничен.

Именно телесното ни съществуване прави тези преживявания истински и непосредствени.

Когато детето ни потърси прегръдка, ние не просто разчитаме сигнал, а изпитваме обич. Когато се ударим, болката не е символ, който трябва да бъде преведен — тя е реално усещане.

Според автора на философския анализ това е фундаменталната разлика между хората и изкуствения интелект.

AI може да имитира разговор, емоции и загриженост, но не притежава човешко тяло, чрез което непосредствено да преживява света.

Затова авторът заключава, че независимо колко убедително общуват езиковите модели, способността им да обработват информация сама по себе си не означава, че имат съзнание.

Това остава философска позиция, а не окончателно научно доказателство. Въпросът дали изкуственият интелект може някога да придобие съзнание продължава да бъде предмет на сериозни дебати.