Започва третото издание на певческия конкурс "Евровизия" откакто се въведе постоянния слоган "Обединени от музиката". За пореден път обаче това обединение се огъва пред силата на политиката, която и тази година разединява държавите, участниците и феновете на конкурса, който иначе би трябвало да бъде неполитическо събитие.

И преди това издание имаше полемика относно участието на Израел в конкурса, страна която към днешна дата държи рекорда за най-много участия и най-много победи в конкурса, без да завършва на последно място. Но в същото време заради израелско-палестинския конфликт около страната дълго време има противоречия - главно сред феновете и критици, но след началото на войната в Газа, която започна през октомври 2023 г., тези напрежения се пренесоха и в самото състезание.

Най-големият бойкот досега

Тази година "Евровизия" - конкурс, организиран от Европейски съюз за радио и телевизия (EBU), отбелязва 70-то си издание, но се сблъсква с проблем - най-големия си бойкот досега. Знаците за това обаче бяха явни, затова не би трябвало да има шокирани.

Радио- и телевизионните оператори в Европа поискаха забрана Израел да участва в Евровизия и заплашиха да бойкотират конкурса заради войната в Газа и по-конкретно - участието на Израел. Някои дори обвиниха израелското правителство, че е повлияло несправедливо на резултатите чрез кампания за масово гласуване.

Сцената за конкурса за песен на Евровизия 2026 във Виена, Reuters

Заплахите дори се превърнаха в изпълнено обещание, тъй като от конкурса тази година напуснаха пет страни, като една от тях е от големите пет, които дават началото на певческия конкурс и е сред най-големите му спонсори - Испания.

Останалите са Словения, Ирландия, Нидерландия и Исландия.

В дните преди самия финал, който ще бъде на 16 май от 22:00 часа българско време, словенската телевизия дори обяви, че вместо да го излъчва, по телевизията ще дават предаване, посветено на палестинците - явен знак за атака към Израел. "Вместо цирка на "Евровизия", програмата на обществената телевизия ще бъде посветена на тематичния сериал "Гласът на Палестина", заяви словенската медия.

В Словения ще гледат предаване, посветено на палестинците, вместо "цирка Евровизия"

Испания и Ирландия също няма да излъчват конкурса. Другите страни, бойкотирали музикалната надпревара, ще го направят. 

Важно уточнение е, че бойкотът не е между държави, а от независими радио- и телевизионни оператори заради участието на Израел - или по-специално на израелския обществен радио- и телевизионен оператор Кан.

Прави впечатление обаче, че повечето бойкотиращи радио- и телевизионни оператори са в голяма степен съгласни с политиките на своите правителства. Някои са от страни, чиито правителства изрично и остро критикуват държавата Израел. Миналия месец политици от Испания, Словения и Ирландия се опитаха, но не успяха, да окажат натиск върху Европейския съюз да преустанови преференциалните търговски отношения на блока с Израел. Радио- и телевизионните оператори настояват, че са взели свои собствени, независими решения.

Израел в предишните издания

За пръв път Израел се появява на сцената на Евровизия през 1973 година. Оттогава до днес страната се е преверъщала на наяколко пъти в мишена за бойкот и заплахи за такива.

Но в предходните няколко издания Израел все повече започва да се превръща в черната овца за феновете, които започваха да развяват палестински знамена в залата по време на излъчванията или да организират протести в защита на Палестина.

Протестиращи демонстрират преди Големия финал на конкурса през 2025 г. в Базел, Швейцария, Getty

Други фенове пък правеха всичко възможно да освиркват изпълненията на Израел, принуждавайки организаторите да въведат система за аплодисменти, която да заглушава шума в залата след представлението на участниците.

@_head_full_of_dreamsss Eurovision has fake crowd noises and booing cancelling technology. this is how Israel's performance really sounded...#eurovision #eurovision2025 #israel #fyp ♬ original sound - A Head Full of Dreams

@crime_drama_controversy #eurovision #eurovision2024 #israel #palestine #israel ♬ original sound - Crime, Drama & Controversy

Тази система не е нова. Използвана е и през 2015 година за участието на Полина Гагарина, но въпреки това публиката можеше да бъде чута как освирква всеки път, когато Русия получаваше точки от журитата на различни страни.

В това издание системата няма да бъде активирана.

Участието на държави по време на военно положение

Няколко месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година, бандата Kalush Orchestra от Украйна с песента "Stefania" грабнаха победата. 

Това породи много коментари относно рационалността на вота, като критици посочиха, че причината Украйна да спечели е емпатията към украинския народ, а не самата песен - каквато е и идеята на конкурса. "Stefania" събра най-много точки в историята на състезанието. EBU твърди, че не е имало нищо, което да противоречи на правилата на конкурса. Не на такова мнение е обществената словенска RTV.

Русия тогава беше изключена от конкурса заради натиск към EBU от страна на обществените радиа и телевизии в различни страни, както и участници. 

Много привърженици на идеята посочиха, че Русия е "несъвместима с ценностите на Евровизия". В призивите се включиха не само общественици, но дори и участници в конкурса - като представителите на Латвия. Финландската радиоразпръсквателна компания Yle заяви дори, че няма да участва, ако Русия е в конкурса.

Първоначално тогава EBU заяви, че Русия, както и Украйна, ще имат право да участват в конкурса, позовавайки се на неполитическия характер на събитието. На следващия ден EBU обаче обяви, че Русия е изключена от участие в конкурса, заявявайки, че „в светлината на безпрецедентната криза в Украйна, включването на руско участие в тазгодишния конкурс би дискредитирало конкурса“.

По-късно всички членове на EBU от Русия обявиха оттеглянето си от съюза.

Тази ситуация, по-късно и казуса с Израел, накара някои да вярват, че никоя страна, която е във война, не трябва да бъде допускана до песенния конкурс. Те биха стигнали дотам, че да изключат Украйна, за да защитят това, което виждат като целостта на гласуването на Евровизия.

Инструмент за пропаганда

Разследване на The New York Times твърди, че Израел е използвал „Евровизия“ като инструмент за мека сила и международен имидж. Според изданието израелското правителство е финансирало и координирало кампании за популяризиране на свои участници, включително чрез реклами и призиви за масово гласуване. Според "Евровизия" подобни кампании не могат да дескридитират вота, но по-дълбоко проучване на The Times

Според публикацията израелското правителство е водило по-широка и по-дългосрочна кампания, отколкото се е смятало досега. Тя е включвала дипломатически контакти, рекламни бюджети, координирани послания в социалните мрежи и призиви към зрителите да гласуват многократно за израелските представители. Целта, според разследването, е била чрез силно представяне на „Евровизия“ Израел да покаже, че въпреки критиките срещу политиката му в Газа, все още има подкрепа сред европейската публика.

Израелци гледат песенния конкурс Евровизия 2025 в Базел в обществен център в Тел Авив, Getty

Особено внимание се обръща на изданията през 2024 и 2025 г., когато израелските участници постигат много силни резултати в зрителския вот. Именно това предизвиква съмненията сред някои от обществени телевизии, допълнено с факта, че Израел печели зрителска подкрепа и в държави, където обществените нагласи към страната са силно критични. Според анализа на The New York Times в някои страни системата на гласуване е позволявала сравнително малък брой много активни гласоподаватели да окажат значително влияние върху крайния резултат, особено в държави, в които малък брой хора гласуват.

Нагласени ли бяха резултатите на Националната селекция за Евровизия?

В текста се подчертава, че няма доказателства за използване на ботове или незаконни методи за манипулация на вота. Проблемът е по-скоро в това, че правилата на конкурса са позволявали мащабни кампании за мобилизиране на гласове, включително когато зад тях стои държавна машина.

Дори и тази година израелска реклама предизвикa спорове. Екип, стоящ зад израелския участник Ноам Бетан, разпространи промоции в социалните медии, призовавайки хората да гласуват за него 10 пъти.

Организаторите на Евровизия, надпреварвайки се да избегнат повторение на миналата година, официално предупредиха телевизионния оператор и поискаха публикациите да бъдат премахнати. „Използването на директен призив за действие за гласуване 10 пъти за един изпълнител или песен също не е в съответствие с нашите правила, нито с духа на състезанието“, каза г-н Грийн.

А това поставя под въпрос основния принцип на „Евровизия“ – че конкурсът трябва да бъде между обществени радио- и телевизионни оператори и изпълнители, а не между правителства.

Това не са първите бойкоти

Евровизия никога не е била напълно свободна от политика и сегашните скандали, предизвикани от геополитическата ситуация, не са прецедент.

През 1975 г. Гърция бойкотира заради турската инвазия в Кипър, а на следващата година Турция не участва. А през 2012 г. Армения отказа да участва в съседен Азербайджан поради напрежението около конфликта в Нагорни Карабах.
 
Ливан трябваше да дебютира през 2005 г., но законите му правеха почти невъзможно показването на изпълнението на Израел, така че се оттегли, когато EBU потвърди, че трябва да излъчи цялото шоу по телевизията. Единствената година, в която Мароко участва, беше 1980 г., година, в която Израел не се състезаваше, и е широко прието, че това е причината телевизионният оператор на страната да участва само тогава.

С тазгодишния бойкот сега възниква по-широк въпрос дали EBU е способен да предотврати геополитиката да завладее състезанието.

Българското участие

Дара ще представи България тази година с песента "Bangraranga". Тя бе избрана с национална селекция, в която жури и публика взеха това решение. Месец по-късно зрителите гласуваха и за песен.

Чуйте песента, с която DARA ще представи България на "Евровизия"

Разбира се, селекцията не мина без скандали и критики.

БНТ с обяснение за резултатите от българската "Евровизия"

Всичко това поставя под въпрос бъдещето на "Евровизия" като "неполитическо събитие". 

Конкурсът се опитва да бъде едновременно морален арбитър и аполитична сцена. Но в свят на войни, разделения и все по-остри обществени конфликти това става почти невъзможно. Защото всяко решение – дали да изключиш една държава, дали да я допуснеш, дали да позволиш определени символи или лозунги – вече се възприема като политическа позиция.

Така „Евровизия“ се оказва в собствен капан. Конкурсът, който се рекламираше като символ на обединена Европа, днес изглежда по-разделен от всякога. Феновете спорят ожесточено, телевизиите бойкотират, изпълнителите попадат под натиск, а всяка точка от вота се анализира през политическа призма.

И може би най-голямата ирония е, че именно слоганът „Обединени от музиката“ звучи все по-неубедително. Не защото музиката е загубила силата си, а защото светът около нея става все по-поляризиран. А когато политиката разделя държави, общества и хора, дори най-голямата музикална сцена в Европа не може да остане изолирана от това.