Историите за завръщане на село винаги са въздействащи. Спокойствието и чистият планински въздух карат все повече семейства от големите градове да купуват имоти в малките селца.

Такава е историята и на Здравко, който избяга от големия град и сега с наслада слуша песните на стотици птички в долината, с наслада диша чист въздух в село Лесидрен, който официално е станал негов траен дом. 

Китното село Лесидрен се намира на 120 км североизточно от София. Само на 25 км. се намира Гложенски манастир, а на 15 км. е природната забележителност "Съева дупка". Преди точно година, на 12 юни, Здравко посещава Лесидрен за последен оглед на харесан от него имот. Няколко часа по-късно той вече е бил пред нотариус и щом взел ключовете за къщата хукнал към София за инструменти. Междувременно минал и през старото си село - Саранци, за да си вземе багажа, и в 23:00 ч. отключил портата на имота в Лесидрен. Влезнал в спретнатата кирпичена колиба и преди да легне за сън на прожиненото миндерче в спалнята, пуснал прахосмукачка.

На следващия ден Здравко с наслада дишал чист въздух, слушал стотиците птички в долината и обиколил магазинчета и местенца из селото, запознал се и с хората, с които и до ден днешен дружи. Вечерта минал през овчарите и с тях да се запознае, както и да вземе малко млекце да закваси, а те съвсем гостоприемно го поканили на курбан. "Беше Спасов ден. От тогава дружим редовно и ми помагат всевъзможно. Прекрасни хора и приятели.", споделя историята си Здравко в социалните мрежи.

Сега, година по-късно, освен с безкрайно важният придобит опит, Здравко може да се похвали с два нови покрива, втора баня, разширен сеновал (стана на тераса), двестатина квадрата зеленчукова градина, изправени греди на колибата, по-дълбока запознатост с долината, в която общо взето той най-често кръжи. "Най-вече мога да се похваля, че се чувствам истински у дома си - и с хората в селото, и с природата около мен. Един пирон да забия, и знам че ще е там за години напред...чувството е изключително дълбоко."

И така, с 3-те му кученца в двора, 3-те котенца в колибата и безбройните местни животинки из гората, в тревичките на долината, и в рекичката край пътя, тази година Здравко се вълнува за още нещо. Нещо още по-вълнуващо от покриви, тераски и зеленчуци, а именно още една сбъдваща се мечта - Приятелите му са се влюбили в долината и стават негови съседи съвсем скоро. "Това, както може да си представите, съвсем си е повод за тържественост, особено за един хипер-социален интровертен екстроверт и брадат единак, целящ да събере съзнателна общност в ширините на домашната му долина.", пише Здравко. 

Мъжът споделя още, че преди 8 години си е мечтаел за всичко това, което в момента му се случва. За него това е пълна магия и се надява все така да бъде.

"Благодарен съм за семейството ми, което ме подкрепи с любов, съвети и финанси, за приятелите ми, без които нито мотивацията ми щеше да е достатъчна, нито щях да мога да свърша толкова много от работата нужна да заживея спокойно тук, за колегите ми, които се адаптират към динамиката ми и дистанционно подкрепят с постоянна работа и любов, за съседите ми и целия Лесидренски социум, които с отворени обятия ме приемат такъв, какъвто съм, за вселенския алгоритъм, който ме дари със силата да погледна пътя осветен пред мен, и за всички и всичко, които са ме е докосвали до момента по такъв начин, че да бъда това, което съм. Аз не съм просто човек, а съвкупност от всички ви, и за това съществувам и крача напред, влюбен в живота.", отбелязва Здравко.

Снимки: Здравко Керелски / Facebook