Край. Останах с една мечта по-малко. Така започва разказа си българин, видял с очите си българската частица от Света гора - Зографския манастир. Красивото виртуално изживяване, което ни предоставя scleri, е за всички жени, които никога няма да имат възможност да отидат на Атон...

Ето част от живописната разходка до българската светиня, илюстрирана с прекрасни снимки:

Отдавна имах желание, по-скоро някаква вътрешна потребност, да видя с очите си една от българските светини – Зографският манастир. Не се надявах много това да се случи защото не е лесно човек да попадне там.

Монашеската общност в Света гора е автономна самоуправляваща се административна единица в Гърция, достъпът до която е ограничен. Желаещият да я посети трябва да отговаря на някои условия. Да е мъж (Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула от 1045 г.) Да е навършил осемнайсет години, православен, кръстен, и да има обоснован интерес към манастирите. Не стига това, ами от Светата общност /управляващия орган на Света гора/ са поставили и лимит, ограничаващ броя на външните лица, които могат да пребивават едновременно на полуострова. За да получи разрешение да посети някой от манастирите, човек трябва да подаде молба. Ако го одобрят, получава виза, за която трябва да плати 25 евро. Визата има съвсем кратък срок на действие. 

Не знам за какви заслуги Господ реши да ми даде шанс да осъществя тази своя мечта, и аз не я пропуснах.

Това, което виждате на снимката, е старата кула на пристанището на Зограф. Самият манастир е на грубо четири километра навътре в планината. До него се стига по тесен, криволичещ път, покрит в по-голямата си част с големи обли речни камъни. Когато времето е хубаво, поклонниците го изминават пеша, но когато вали, от манастира изпращат транспорт.

Най-накрая слизаме пред портата на манастира:

Обикаляме и разглеждаме манастира отвън и от вътре. Чакаме някой да забележи, че съществуваме.

Влизаме в двора на манастира.

Това е малката църква. Освен тези двете в манастира има още една църква и седем параклиса.

Един от параклисите.

Поглед към манастира през една дупка в оградата на църквата.

Към манастирската изба.

Няколко снимки на някои от богатствата в манастирската библиотека.

Започвам с оригиналния ръкопис, излезнал под ръката на свети Паисий Хилендарски. История славянобългарска.

Острожката библия от 1581 година. Това е първото пълно издание на Библията на църковно славянски език. Подготвена и издадена под прякото ръководство на православния княз Константин Острожки.

Сега накратко за манастира Зограф.

Атос, по нашенски Атон, е гигант от гръцката митология, който водел продължителна и тежка война с Посейдон, бога на морето. Накрая той загубил битката и от проснатото му тяло се появил полуостров Атон. Той е планински полуостров, дълъг 57 км и широк 7-10 км. Общата му площ е 389 кв.км. Най-високият му връх – връх Атон, е висок 2038 км. Част е от Халкидическия полуостров.

Легендата разказва, че Св. Богородица, придружена от няколко от апостолите, пътувала за остров Крит, когато вятър отклонил лодката им и те слезли на атонския бряг, някъде там, където днес е Иверския манастир. Св. Богородица дотолкова била грабната от красотата на това място, че помолила сина си да отреди тази земя за нейна градина. Той изпълнил желанието й. В 8. век Божията майка отново удостоила Св. Атон с посещението си и се явила на Атонския пустиножител преподобния Петър, когото нарекла свой жребий. Един път той видял в неизказана светлина Божията Майка и св. Никола. Като стоял пред нея раболепно, я молил да му покаже място за монашеско пребиваване. Пресвета Дева Мария му отговорила: "В Атонската планина ще бъде твоят покой - това е моят жребий, даден ми от моя Син и Бог“.

Като монашеска общност полуостровът се оформя в средата на десети век. През 963 г., монахът св. Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-старшият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имане.

Няма точна информация кога е основан Зографският манастир. Предполага се, че е станало през 919 г. През 980 г. за първи път той се споменава в документ, който не го касае пряко. При имотна сделка между два други манастира като граница на имота обект на сделката, се посочва имота на Зографският манастир. Самият манастир е основан от трима братя благородници - Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата дошли на Атон в търсене на усамотено място, далеч от човешката суета, където да се отдадат на отшелнически живот и молитви. Тримата братя харесали няколко малки пещери в района на днешния манастир и се заселили там.

В началото всеки живеел сам. По-късно около тях се събрали и други хора, но всички се събирали заедно само за да извършат някои богослужения. За целта построили малка църква. И тук възникнал въпросът кой светец да бъде избран за покровител на новия храм. След като не могли да постигнат съгласие, те оставили в храма дъската, подготвена за главна икона на църквата, и се оттеглили за молитва.

На сутринта видели, че от новия храм излиза силна светлина. Като отишли, открили, че върху празната дъска се е появил образът на Св. Георги Победоносец. Тъй като образът се бил появил от само себе си, тоест се е самоизографисал, нарекли храма Св. Георги – зограф. От там дошло и името на манастира, който изградили по-късно.

Новината за случилото се чудо се разнесла из околността и в църквата дошъл игуменът на един от съседните манастири. Невярващ на думите на братята, той посегнал да пипне самоизографисалата се икона, и пръстът му потънал в дървото. Не залепнал за боята, а потънал в дървото, и той по никакъв начин не успял да го извади. След като три дена той се молил на Св. Георги да го пусне, най-накрая светецът му се явил и му казал, че му прощава недоверието, но за урок на останалите хора пръстът му ще остане во веки веков в иконата.

Монасите се принудили да отрежат пръста на игумена, за да може той да се освободи. И наистина на иконата, на лицето на светеца, и днес се вижда остатък от предната фаланга на човешки пръст. Освен тази икона в храма на манастира се пазят още две чудотворни икони. Втората е тази, дошла по море, за която вече ви разказах. Третата се нарича Св. Георги молдованец, защото идва от Молдова. Там тя била притежание на молдовския войвода Стефан, който от години водил неравна борба с турците. В много битки той излизал победител, но веднъж крепостта му било обградена от турска войска, превишаваща няколко пъти по численост неговата. Тогава Стефан цяла нощ се молил на Св. Георги за помощ. Накрая светецът му се явил и му казал, че ще му помогне и този път да победи, но след това трябва да отнесе иконата в новия дом на светеца. Когато Стефан попитал къде е този дом, Св. Георги отговорил - в Атон, в манастира Зограф. На следващия ден войската на войводата Стефан победила, а той след това лично донесъл иконата до Зографския манастир.

Освен трите чудотворни икони манастира пази още една ценна икона на Св. Богородица. На нея лицето на божията майка е потъмняло, почти черно. Историята на иконата също е интересна. След четвъртия кръстоносен поход на Атон кръстоносците опитали насила да накарат монасите на приемат католицизма. Царял хаос. Манастирите били нападани и ограбвани от банди разбойници.

Един ден Божията майка се явила на игумена на манастира и го предупредила, че към манастира приближава голяма група каталунски разбойници. Игуменът събрал монасите, предал им какво е казала Богородица и им дал право да избират. Да избягат да се скрият, или да останат с него и да защитят вярата си. Повечето монаси грабнали най-ценните икони и църковна утвар от църквата и избягали нагоре в гората да се скрият. С игумена в манастира останали осемнайсет монаси и четирима поклонници. Когато бандитите нахлули в манастира, те се заключили в една кула близо до северната стена на манастира и отказали да приемат католицизма.

Разбойниците натрупали около кулата огромен куп дърва и изгорили живи затворените вътре хора. Дълги години в знак на уважение към двайсет и двамата мъченици монасите не разчиствали купа останки от кулата. Двеста години по-късно, когато започнали строителството на новото, северно крило на манастира се наложило да разчистят. Намерили и внимателно събрали костите на всички мъченици. Сред купищата камъни, останали от кулата, монасите открили и иконата на Св. Богородица, която игуменът бил взел със себе си. Тя не само, че оцеляла от пожара, но и след това двеста години, изложена на дъжд и студ, останала непокътната. Монасите я почистили от боклука и я изложили на видно място в храма. Там си е и до сега.

Манастирът е имал и добри, и лоши времена. Два пъти разрушаван напълно и възстановяван отново. В началото на деветдесетте в манастира са останали само четиринайсет монаси и съществувал реален риск гърците да го населят със свои монаси и да го превърнат в гръцки. За радост това не се случило. След като управлението на манастира е поето от днешния игумен Амвросий, броят на монасите започнал бавно да расте и днес те са около четиридесет.

Не знам другите хора, посетили манастира, как са възприели това свое пътуване. Определено манастирът въздейства силно на всеки, който прекрачи прага му. Сигурен съм, че още дълго ще усещам неговото влияние, но някак си не мога да кажа, че съм ходил на поклонение. Имам усещането, че по-скоро съм бил на екскурзия. Може би бързия и лесен начин, по който стигнахме до манастира, и се върнахме след това. Преди години това пътуване е отнемало дни. За хората, които са нямали възможност да отидат до Йерусалим, и да се поклонят на гроба Господен, е било достатъчно три пъти да посетят Атон, за да получат правото да се наричат хаджии. Тоест три пътувания до Атон са се равнявали на едно до Йерусалим, а ние отидохме и се върнахме за три дена. Това не пречи да съм благодарен на съдбата, че ми даде възможността да изпълня и тази своя мечта.

Дано съм успял да ви дам възможност поне мъничко и вие да усетите какво представлява Зограф. Българската частица от Света гора.