КОРАБ „ОБОРИЩЕ“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

05.07.1991 г., Пирея – Гибралтар

На рейда Пирея се заседяхме малко повече от две денонощия само за брункер (гориво) при общоекипажно съжаление, че това не се случи на рейда Варна. Стоматоложките успяха да установят кой какви проблеми има в устната кухина и дори започнаха да лекуват кариеси. На кратко събиране бе оповестена заповед, която забранява притежанието и ползването на лични туби, неспазването означава уволнение от плавсъстава на БМФ. Логична, но малко закъсняла превенция, след като в края на април запасяването с дефицитния в България бензин превърна кораб „Балкан“ във факла. Според коментара на „старите пушки“ навремето Бакхус е пазел българските кораби. Сега сме угрижени полутрезвеници, а изгоря „Балкан“.

06.07. – 09.07.1991 г., Пирея – Гибралтар

На траверс с остров Сицилия часовникът един час назад. Разбира се, в моята вахта, при това сутрешната 04,00 – 08,00 часа. Бях на долната площадка и в минутите, когато започна петият допълнителен час, върху главата ми прокапа масло. Тичам нагоре – плитовете на две площадки плуват в машинно масло. Вторият механик забравил лубрикаторна цистерна отворена и… Не ме остави да се справям с проблема сам, мълчаливо направихме каквото трябва – чували с пилки, пакли, стирки. Вир вода сме. Не ни стигна времето, включи се и смяната и още около час формирахме нещо като  микроаврал, докато ликвидираме последиците и сдадем вахтата. Всъщност доволен съм, че прозяпването не е за моя сметка, по-добре е върху главата ми да капе масло, отколкото да валят упреци.

10.07.1991 г., Пирея – Руан

Компенсация! Служебна радиограма известява, че товарът е за порт Руан. Но това са само 130 – 140 километра до Париж. Час и половина с кола. В салета се събират достатъчно мераклии да погледнат столицата на Франция от върха на Айфеловата кула. Разбира се, че не правя изключение и към предчувствието за приключение добавям удоволствието от гръцко кисело мляко с праскова.

15.07.1991 г., Пирея – Руан кеят

Ранен слънчев следобед. Излизаме от Атлантика и тръгваме срещу течението на Сена. Не ми е за първи път, бил съм в порт Бордо, град, разположен на двата бряга на река Гарона. Това тук е нещо различно. Руан е далече, а по ослепително зеления бряг са разположени разкошни жилища, вероятно еднофамилни. Дворовете са направо еднотипни със задължителното присъствие на лодка и автомобил, някъде със сигурност е скътан и велосипед. И все пак най-обединителният признак е цветната леха горе на билото. Това дъхаво бижу на покрива не е в полезрението на  стопанина, предназначението му е да напълни очите на минаващия по фарватера на Сена. Спохожда ме студентски спомен за Гийом Аполинер:

              Под моста Мирабо тече Сена

              и нашата любов.

Възхитителна си, Франция. Но след великолепието по бреговете на Сена, около 22,00 часа застанахме на скучен промишлен кей. Наоколо е пушилка на талази под прожекторните снопове, въглища, мотокари… На минутата след контролата два крана с подемност 10 тона и размах от поне 40 метра протегнаха клюнове към хамбарите.

16.07. – 20.07.1991 г., Руан – Гент кеят

Комбината австрийски товародател – френски докери ни затвори пътя към Париж. Дали има овъртайм помежду им, може би? Тук има за разтоварване само 5000 тона, останалото е предназначено за Белгия, а това означава, че рано сутринта ще отплаваме. За излизане поне в Руан и дума не може да става. Най-разочаровани, че няма да стигнат до Айфеловата кула, са двете стоматоложки, на мен също ми е тегаво. Долу в машинното отделение на смени се хващаме да сменяме фенер на шесто движение. Обявил съм бойкот на селената в каютата ми. Писна ми да слушам за роенето на СДС-та и БЗНС-та. Далеч след полунощ за около час се заседявам в салета пред телевизора и не съм единствен. През няколко канала попадаме на филми със сходен сюжет: разнополови двойки си дават среща на вечния тепих – леглото, където интимната схватка според природното предписание не излъчва победител. Все пак, това е Франция.

Река Шелда с шлюзове и мостове няма нищо общо с гледката край бреговете на Сена. Пренаселено кътче на Западна Европа. Промишлен пейзаж: химия, ТЕЦ-ове, въглища, кокс, метали, щъкащи шалани… Но на всяко парче земя, дори по-малко от декар и непревзето от индустрията, тревата по-скоро прилича на терена на стадион „Уембли“. С приближаването на Гент ни посреща парад от строени в колони автомобили, но се заглеждам в нещо по-привлекателно. Възрастни двойки свещенодействат на тревата пред домовете си. Мъжът работи с моторна косачка, а жената прибира откосите в чувал. И, без изключение, всички пипат с ръкавици.

Изненада, излизането в Гент е без моряшките паспорти. На мен това ми се случва за първи път. Попътно се улучихме с третия помощник-капитан Юли. Пихме по една следобедна бира в миниатюрно заведение без посетители и само един възрастен мъж като обслужващ персонал. Той се извини, че по езика, на който общуваме, не може да познае националността ни, и полюбопитства да я узнае. О, България, браво на вас, че съборихте комунизма. Дано политиците ви не станат толкова корумпирани, колкото нашите. Съзаклятнически се спогледахме с третия помощник. И двама се досещахме, че пожеланието по-скоро е проклятие.

22.07.1991 г., Каен - рейдът

Пак край френски бряг. Яхти и дирижабли, но вече предпочитам гларусите над Бургаския и Варненския залив. Душата ми жадува за отпуск. От тук ще вземем пълен товар кокс  за Варна, значи е време да уведомя главния механик, че искам смяна.

- Чакай сега, гони ли те някой и липсва ли ти нещо на кораба?

- Само децата, шефе. Тук съм от шести октомври, време е да видя каква навалица от проблеми ме чака у дома и на брега.

23.07 - 24.07., Каен – кеят

Дъжд и необичайна студена вълна. На бака момчетата от палубна команда ремонтират брашпила, навлечени с топли якета и с ушанки на главите. В машинното отделение обаче се лее пот – чистим батака от подбуталните пространства. От кейовото място на кораба до града има около 3 километра пеши преход, който докерите преодоляват всеки сам със собствената си кола. Тръгвам да видя цивилизацията, но по средата на пътя срещам Юли, превит от тежестта на доста голяма чанта. Мъкне току-що купения акумулатор.

- Ти добре ли си, в супермаркета можеш да накупиш багаж за контейнер, а ти си се впрегнал с акумулатор. Защо не взе такси?

- Това не е Париж, тук туристи няма, всяко семейство има по два автомобила, за какво им са таксита? Просто няма.

Затова пък има моряшка солидарност. С две ръце по обратния път чантата олекна наполовина. Акумулаторът ми остана единствен спомен от Каен.

25.07. – 07.08.1991 г., Каен – Варна

По радиото Салман Рушди влезе в каютата ми и каза, че емигрантът няма къде другаде да пусне корени, освен в душата си. При моряка не е кой знае колко по-различно: като няма неразлюляна опора под нозете, трябва да я намери в себе си. Малкият Бискай се оказа доста по-любезен от Големия. Тук някъде из Егея се оказах последен пациент на корабната стоматология. За по-малко от 24 часа се сдобих с метална коронка доста назад от резците, която ми служи повече от четвърт век. Очертава се доста късно пристигане вечерта на рейда Варна, а се чу приказка, че коксът е за пристанище в близката чужбина. Мене това вече не ме засяга, онези, които по жребий първи ще имат една нощ на брега, ще имат време за едно питие и едно мъдо. Всекиму своето и кой колкото. Когато загубиш деня, не само този, последния, спечелената нощ може да се приеме като частична компенсация.

На осми август вечерта вече си бях у дома. Оказа се, че с няколко дни съм пропуснал сватбата на булка от родата. Здраве да е. След около седмица намерих време да намина до редакцията, която напуснах преди  малко повече от година. Униние. Знаеш ли, ти се оказа прав. Може да не си в рая, но не цопна в блатото.

Снимка: Pro-Art Fine Arts

Нейко ДАМЯНОВ