КОРАБ „ПОМОРИЕ“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

03.02.2007 г. – 04.04.2007 г.

Събужда ме нахлуването на двама мъже в каютата ми. С усилие прогонвам съня, който натиска клепките ми след нощната вахта. Единият от неканените гости е вторият помощник, а другият – порт стейт контрол. Внезапният тест е за колко време, мерено с хронометър, ще се облека и стъкмя със спасителна риза. Не се престарах с бързането, контролното лице си записа нещо и си тръгна. Добре все пак, че не поиска да облека неопреновия костюм.

Необичайното е, че корабът все още е на рейда пред Иличевск, предстои влизане на ремонт в местния завод, а според правилата, преди входяща контрола външни лица нямат право да стъпват на борда. Но тук е Украйна, правилата не са ненарушими. Самата контрола продължи като тричасово ресторантско заседяване. Още тогава си казах, че колкото и да трае ремонтът, ще си намеря камък из двора и при отплаването ще го метна назад от кърмата. За да не се връщам никога повече тук.

„Большая  работа начинается с большой перекур.“ (Голямата работа започва с голямо тютюнопушене.) Това неписано местно правило беше задължително спазвано всеки Божи ден. Учуди ме и ме подразни начинът, по който общуват работниците. Не чувам имената им, а стандартизираното „Бляд“. Доста по-грубо е от уж свойското „майна“ в Пловдив. Тук „Что ты, бляд, делаешь?“, е по-употребявано от „Добро утро“. Странна страна, по радиото и телевизията чувам единствено украински език, а на улицата, в магазина и завода – само руски.

Бяха извършени огромно количество заваръчни работи из теснотиите на кораба, на палубата, в хамбарите. Покрай съвестната работа на електроженистите, контрагенти от частна фирма,         забелязах как се скатават лентяите от държавния завод. Водната помпа на дизел генератор № 1 изправи на нокти местните монтьори. Седем-осем пъти методът проба-грешка даде един и същ резултат – тече. Понеже не могат да намерят техническо решение, спасяват самочувствието си с календарното проклятие „сделано в понедельнике“ (направено в понеделник). Тогава запретна ръкави третият механик и се справи с проблема от раз. Хитрец, беше четвъртък.

За моя изненада ремонтът, който върви нервно, но сравнително бързо, няма да се проточи повече от месец. С моя единствен „хомолог“ на борда, колегата моторист, имаме еднакви задължения и съвсем естествени различия. Понатежал на килограми трудноподвижен добродушко с пристъпи на задух. Паснахме си идеално. Той пое работата седешком, посреща и изпраща екипите в машинното отделение и не си показва носа навън, за мен остана онова, което се върши тичешком. Между бака и кърмата, по палубата, в хамбарите, рулевата, магазиите, нещо като постоянна совалка. Оказа се, че не мога да си позволя обедна почивка, постоянно съм необходим някому някъде, обядвах едва ли не на крак, затова пък си позволявах самосиндикално да запразнявам около час по-рано и да излизам на релакс извън завода. Три дни така и със служебен гняв ми поиска обяснение не някой друг, а третият механик.

Бяхме в перфектни служебни и чисто човешки отношения. Стана ми симпатичен още когато бяхме на „Осогово“ и ми сподели: Когато за първи път тръгнах с кораб, бях истински щастлив. Втория път ми беше много тъжно. Третия път излязох от дома със сълзи в очите. Говореше с обич за жена си, за привързаност към семейството с първороден син, за това колко му се иска всеки ден да се прибира вкъщи, да си реди лозето, бере гроздето и прави виното, което да споделя с приятели. Прочел нещо, което го е озадачило, тичаше по никое време в каютата ми, за да попита как така болезнената ерекция може да докара еректилна дисфункция? Или да предупреди: Наближаваме Коринт канал, не е гледка за изпускане. И сега съвсем същият човек ме упреква, че съм се превърнал в крадец на работно време. Едва ли не съм се „украинизирал“. Главният механик да бе го казал, нямаше да ме заболи.

- Не знаеш ли, че да си сам и по тъмно, тук не е безопасно?

Случи ми се и необичаен инструктаж. Главният механик, крадец на гориво, ме напътства как да пазя блажната боя от крадеца елтехник, суматохата на кораба благоприятства присвояването на количества, чиято липса може да бъде приписвана на други. Мимоходом, минавайки бързешком покрай тази странна служебна двойка, дочух как шефът товари ядовете си върху елтехника:

- Заради такива като тебе ще затворят и последните два ядрени реактора!

Това е положението, всеки ръмжи срещу някого. Включително и срещу шефовете на БМФ, които набутаха кораба в тази дупка поради по-ниската цена на ремонта. Време е да тръгваме по пътя си. Ден последен. Запалихме по цигара с младо момче между два хамбара, което без колебание ми сподели, че през лятото във Варна  срещнало любовта. Много искал на чист български да каже колко много я обича. Извади химикалка и ме погледна с молба в очите.  Надигнах се, скъсах парче от търкалящото се по палубата велпапе, използвах за писалище гърба му и написах под диктовка: „Ти си най-хубавото момиче, което съм виждал. Много, много, много те обичам!“ Разделихме се с прощални думи:

- Плавайте щастливо!

Не съм мечтал да попадна в порт Балчик, който въпреки  отдалечеността се смята за част от Пристанищен комплекс Варна. Вдадена в морето скеля, пристанищни кранове, зърноизносител. Добре, но някой, който се прави на харбор мастер (капитан на порта) забранява на моряците да се прибират на кораба с купена от града бира. „Арестуваха“ три бири на втория механик. Чакай бе, бате, ние се прибираме „вкъщи“, имаме си собствени правила и корабът не е част от твоите пристанищни или казармени порядки. Значи в градска кръчма можеш да пиеш колкото и каквото си поискаш, а в каютата нямаш право на глътка бира? Няма такова пристанище никъде по света – в арабска страна, в Далечния изток или Латинска Америка.

Тонове газьол от работна цистерна изтекоха в сантините. Пробив в обшивката, но защо само десетина дни след ремонта в Иличевск?

Ето я и компенсацията. Превеза. Може би 13-14 000 жители, малко повече от Балчик. Навсякъде в Гърция могат да се намерят следи от времената преди Христа, но тук, на брега на Йонийско море, с изненада попадам в градче, истинско бижу в сравнение с любимия ми Волос край брега на Егея. Разкошни пясъчни плажни ивици, умопомрачителна бистрота на водата. Жалко, че в деня на пролетното равноденствие градусите на водата са далеч от условията за плуване. А зимата и пролетта се сменят точно като моряци в екипаж: 21 март е астрономическа пролет, но „надникът“ се води на все още календарната зима.

Последното ми преминаване на Босфора в посока север се превърна в капан. Висим на рейда в Мраморно море. Еко контролът ни хвана с фекални сантини зад кърмата. Протоколи, глоби, БМФ, преводи… Висяхме четири дни и нощи без баня и тоалетни. Капитанът разрешаваше да се пуска и сладкия, и морския хидрофор само ако контролната лодка не е наблизо. Да, но се бяхме превърнали в подозрителен обект. Ако някой беше пипнал стомашно разстройство по това време – остави се.

Караме на GSM-курс към Варна и чакам да вляза в мрежа. За сбогом морето е приветливо, без бръчица по челото. Не слизам в отпуск, това е освобождение и в този момент не си давам сметка колко много ще ми липсва махалото заминаване – завръщане. На кея във Варна елтехникът ми помогна да се натоваря на таксито с все багажа. Заедно със здравото мъжко ръкостискане употребих  изречение с примеси от западния диалект:

- Ви посакувам мирно море, но ще се постарая до половин час да забравя за вас.

Нейко ДАМЯНОВ