КОРАБ „РОДИНА“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

28.05. – 30.05.1993 г., порт Равена – кеят

На вечеря занесох на камериера Оги в моряшкия салет малко закъснялата вест за кончината на баба Цола Драгойчева (видна фунционерка на комунистическата партия). Той се разтича да разпространява новината, която развълнува само него. Разбирам го, разказвал ми е за неприятностите, които е имал с бившия вече режим, сега се изживяваше като разпален пропагандатор на синята идея. Станах обект на кулинарно ухажване със сладолед и луканка. Приех като участник в своеобразна СДС-панихида.

За трети път довтаса нисичкият търговец на анцузи. Потен и припрян, обяви цената, прилъга двама-трима срещу долари, направи отстъпка и прие размяна срещу цигари, без да се гнуси дори от „Ассос“. Четири картона за един комплект. На кърмата внезапно попадна капитанът и веднага направи забележка, че търговията на кораба е забранена. Приличаше на объркано дете, което всеки момент може или да заплаче, или да повика полиция. Не направи нито едното, нито другото, италианецът веднага се метна във фиата и отпраши.

С четвъртия механик пътуваме към Равена. Освен нас в автобуса са само двама колеги  от Ростов на Дон. Все едно сме с такси. Но в града с моя спътник си определяме място и час за среща, след което всеки тръгва подир собствените си интереси.

Гробницата на Данте Алегиери. Сякаш стоя в преддверието на „Чистилището“. Не се виждам на нито една от седемте му тераси, позволявам си само да усетя с длан хладината на мрамора. Тук е урната на великия флорентинец, останал след изгнаничество навеки в Равена. Жив е духът на Ренесанса – в момента в далечна Австралия върви цикъл прояви, посветени на Данте.

Катедрала. Застоявам се пред всяка от картините, които рисуват 14-те стъпки по Кръстния път до Голгота. Тук, в лоното на католицизма, осмислям колко исторически оптимизъм е заложен в строителството на катедрала. Строи се с десетилетия, които преливат във векове и стои во веки.

Изненадва ме реставрационното скеле на наклонена кула. Не е световноизвестната забележителност в Пиза на брега на Тиренско море, тук е Адриатика, но отклонението от вертикала е забележимо. Имам чувството, че велосипедистите са повече от пешеходците, все пак това не е европейски Виетнам. Забавлявам се да гледам как млади момичета с руменина на лицето се измъчват да указват посоките ми на английски.

Току-що прибрал се на кораба, на крачка от каютата си чух грозен грохот. Отправих се към кърмата. Само на 50-60 метра пред очите е тежък производствен инцидент. Паднало е брегово съоръжение, съставна част от силозните инсталации. По-голямата част от десетките тонове железа са грохнали на кея, но челото на високата конструкция е в морето. Близо до срутището лежи труп, обилно обагрен в червено. Първа с вой на сирена пристигна полицейска кола, на секунди следвана от журналистически екип, минути след това кацна и медицинският хеликоптер. Въпреки бързата реакция няма на кого да се окаже животоспасяваща първа помощ. А само преди половин час ние с четвъртия механик на път към кораба тичешком минахме под подобно съоръжение. Двама водолази са под водата, но едва на другия ден по обед успяха да измъкнат изпод железата още два трупа. И злото не идва само. По „Хоризонт“ чувам за бомбен атентат във Флоренция с жертви, ранени и щети по световноизвестна галерия. Време е за сбогом  на Апенините. Ех, Цезаре: дойдох, видят и си отивам.

Нека да отнеса нещо ведро в зениците си. Спомен за италианското момиче с изваяно красиви устни, изпръхнали като за целувка от усилието да говорят на слабопознатия им английски: „Гоу стрей, афтър…“ Боже, нека винаги с любов да ги докосва само онзи, когото те пожелаят да ощастливят.

31.05. – 04.06.1993 г., преход Равена – Гибралтар

Знам, знам, щом тръгнем нанякъде, не може да не полегнем на дрейф. То е като руския обичай да се поседне минута две преди път. Ние сега също не прекаляваме, само 7-8 часа. Състоя се служебно събиране с информационна цел – къде отиваме (Аржентина), какви са стопанските резултати от рейса досега. Чудя им се на момчетата, доста от тях са моряци с опит, а още не са схванали, че при този капитан подобни събития са с изчерпан дневен ред, още преди да са започнали. Няма място за въпроси при липса на отговори. Барото е монологичен тип, специалист по рязане на антени и други битови баналности. Началниците са като футболното съдийство и лошото време, нищо друго не може да се направи, освен чакане да мине и ти се махне от главата. В Гибралтар пак ще вземем бункер, слизане на бряг пак няма да има.

Цял ден слънцето огрява челото на африканската Скала, но Сеута не благоволи да вдигне булото си. Сбогом на Европа, Гибралтар изчезна в здрача като двугърба камила, останала да нощува в оазиса. Пред нас е пустинята Атлантик.

05.06 - 12.06.1993 г., преход Гибралтар - Аржентина

Качих се на летния мостик да погледам появилия се по десния борд Гран Канария, но при слизането четвъртият механик ми развали настроението. Получена е радиограма, че с цели 700-800 процента се увеличава цената на… личните радиограмите към и от кораба. Връзката с домашните телефони чрез Варна радио – не толкова драстично, но също нагоре. Веднага помолих радиста да ми изчисли цената на възможно най-семплата радиограма. Адрес – 7 думи, текст – 3 думи (ЧРД), подател – една дума. Общо 11 думи = 45 лева. Е, сега океанът ще онемее.

Но не и корабът. На вечеря старпомът и вторият механик дядя Киря докараха зреещата между тях вражда до вадене на ножове и гоненица по канижелите. Навигаторът е луд за връзване (квалификация на палубния боцман), механикът не оставя магарето си в калта и… типичните търкания в отношенията мостик – машина. Барото плаши Доки, че ще го откомандирова от Буенос Айрес на негови разноски. Навикнахме с крясъците в офицерския салет, които една палуба надолу в моряшкия предизвикват иронични усмивки. Тук децибелите се вдигат обикновено, когато се подхвърлят карти. С правото на доказан професионален кибик, който не ползва привилегията си да подсказва, веднага призовавам:

- По-тихо, момчета, не сме нито парламент, нито офицерски салет.

Пасторската фраза укротява страстите. Засега.

В детството ми имаше няколко старци, чиято младост е минала във войните от началото на ХХ век. След окопи, сражения, епидемии, пленнически лагери, те пазеха за цял живот спомен за мъжки приятелства. Помнеха трите имена на ротните си и низовите командири, знаеха родните места на десетки фронтоваци, с които са делили хляба и тегобите. Ние за един чартър, който е далеч от края си, насъбрахме неприязън и непоносимост типично по махленски: всеки срещу всички и всеки за себе си.

Наближаваме екватора. В машинното отделение това означава конска пот, мерена в литри. До болка позната история. Най-после капитанът разреши да бъде напълнен маломерният басейн със задбордна вода, която в тази част на Южния Атлантик е 28 градуса. Истинско блаженство, особено когато излизам от вахта в 4 сутринта и се потапям еднолично като във вана.

Посрещнахме Негово Дълбочество Нептун и свитата му, както подобава по моряшкия обичай. Пет червени ракети за начало. С истински артистизъм капитанът съобщи по парлангото, че на борда ще стъпи повелителят на моретата и бурите. Между ветераните съм, получил моряшко име при подобно събитие в Тихия океан. Сега съм просто усмихнат зрител. За първи път виждам барото, старпома, дядя Киря, камериерите… в толкова човешка светлина. В пристъп на добра воля постигнаха вариант реми: не развалиха празника, но и не си простиха.

Нейко ДАМЯНОВ