ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

02.07. – 03.07.1987 г., рейда Суец, преминаване на Суец канал

Включването на кораба в конвой за преминаване на канала ни задържа на котва почти цяло денонощие, нещо, което местният бизнес не може да пропусне. Беше ни предложена екскурзия до Кайро, без да се включва като участник капитанът прие и първият помощник капитан поведе групата. Разминахме се с Дубай, като компенсация получаваме Кайро. Да видим.

Рейдовата лодка вдига петролно обагрени вълни – много кораби и една рафинерия са му в повече на Суецкия залив. Със стъпването на брега се усеща полъх на пустиня. Натоварваме се на три леки коли и поемаме към Кайро. Пътят не преминава през пустиня, а по-скоро през пустош.

Първи стоп пред паметника на Ануар Садат, който в миниатюр дублира геометрията на фараоните – четири колони се събират в островърха пирамида. Войничетата от атракционния почетен караул с усмивка се съгласяват да се снимат с моряци, приемат почерпка по цигара. Нататък внушителен монумент на Рамзес Втори, наричан Велики, ни връща цели 13 века преди Христа. Напред е хаосът на Кайро, който с агломерацията е един от мегаполисите на света. За онзи, който идва от Сингапур, модерната Врата на Изтока, столицата на Египет е просто огромно село, огласяно от нескончаемия вой на клаксоните. Дали от висинето на минаретата се чуват молитвените  призиви на мюезина?

Египетски музей. Това всъщност е историческата и археологическа съкровищница на древността. Саркофази, накити, мумии, златни носилки на бивши знатни, маски, бойни колесници, лъкове, модели на плавателни съдове по Нил от различни епохи, легла – различно разкошни и на различна височина. Специално отделение на Тутанкамон, троен саркофаг в златна клетка, първият дървен, в него втори, също дървен, но със златен обков, третият – от чисто злато. Но защо пак ме спохожда усещането за жива античност, което изпитвах в Партенона на Атинския акропол? Следите на древна цивилизация тук свидетелстват за мъртъв, сякаш никога несъществувал свят. А, ето нещо, което връща в реалността. Млад мъж от охраната в бяла униформа обърна гръб на миналото, положи кепето си на мраморния под, коленичи с чело на „килимчето“ и остана в общение единствено с Аллах.

Малшанс. Не работи асансьорът на атракционната кула за туристически птичи поглед над Кайро. Екскурзоводът ни уверява, че тук, особено вечер, се чака на опашка повече от час. Ние нямаме това време. Ето Нил, един бегъл поглед стига, реката няма с какво да впечатли моряци. Заглеждам се в декоративната зеленина, подстригана като пирамида. В Кайро видях само едно класическо фередже. Традиционната дълга широкопола дреха не доминира над европейския стил. Невръстно момиче продава печена на мангал царевица, цялата в рояк мухи, които приличат на недопечени зърна. Отказваш, разбира се, но чуваш думата, която детето е усвоило още преди зачатието. Бакшиш. Когато не са зад волана, тримата темпераментни шофьори постоянно общуват на високи децибели, така че поне като шумов фон приличаме на италианска туристическа група.

Ето ги и пирамидите. До тях може да се стигне с кола, кон, камила,  пеша – по асфалта или направо през пясъка. Четвъртият механик инж. Росен Алексиев се пробва с камила, но още с покатерването и потеглянето си проличава неумението му да управлява биологичната мишина с една камилска сила. Срути се на 50-я метър. Изригват подигравки, че в пясък се потъва по-дълбоко, отколкото във вода. Роско се оправдава, че се е провалил заради вонята на обор, по-неприятна от привичните изпарения на мазут. Подрънкват поцинковани кофи, с които разнасят разхладителни напитки. Тълпа досадници атакува стоката-турист, предлага пощенски картички, сувенири или проси цигари. Просто нямаш възможност за контакт с камъка на пирамидите, който, ако не беше така здраво изгризан от времето, наистина би могъл да дава представа за вечността. Докосвам с длан каменната воля на фараона, проявена преди хиляди години. Дъхти жар на пустинно слънце. Иде ми наум почти богомилска ерес: Не съм раб Божи, а негов брат, как може да робувам на земен владетел?

Сфинксът мълчи, изолиран с ограда поради реставрационни работи. Точно срещу сфинкса е открит театър, огласян от магнетофонен древноегипетски текст.

Изобилие от сувенири в магазини с претенциозни имена като „Фараонски папирус“ или „Хеопс папирус“. Не отнасям спомен нито за Хеопс, нито за конкуриращата го Клеопатра. А египетската кухня ми хареса. Вечеряме в ресторант. Пиле, печено на жар от дървени въглища, прилично овкусено и малко лютичко, но много под кулинарната норма на Далечния изток. На сит стомах се оглеждам къде съм. Хубави Рубенсови жени, които приличат на състезателки по вдигане на златни щанги, не само на гърди, но и на уши. Навън амбулантни търговци се навират между потоците автомобили и предлагат всевъзможности. И плодовете ми изглеждат нашенски. Ябълките лъщят под неона, добре отъркани о дългополата дреха на продавача, която отдавна прилича на ваксаджийски парцал. Нощем Кайро се превръща във феерия, която показва само онова, което е за гледане, но си остава дневното правило. В Европа хората зад волана искат да виждат и да ги виждат, тук държат да чуват и да ги чуват. Преупотреба на клаксони.

Връщаме се в Суец след полунощ. Кафенетата са отворени, а улиците – многолюдни. Жаркият ден е за черноработниците,  прохладата на нощта е за друго и други. Мюезинът е призовал правоверните на молитва, а сега Нептун вика моряците на път.

От 10,30 часа сме в корабния конвой, който преминава Суец канал в посока север. Този път при пълно отсъствие на амбулантните сергии, които преди просто бяха окупирали надстройката. Тогава нямахме дори пробит долар по джобовете, сега сме се поохарчили в Сингапур, но имаме прилични възможности. Няма предлагане. Арабска работа.

21,30 часа Вече сме в Средиземно море. На слизане от мостика без никакво предисловие капитанът ме увери:

- Не давам 20 квадратни метра от Сингапур за цял Египет, заедно с пирамидите.

Не се съгласих, но отложихме дискусията…

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ