КОРАБ „РОДИНА“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

16.05. – 20.05.1993 г., Каламаки – кеят

Маневра през нощта и заставане призори. В 08,00 часа застъпих на неходова вахта сам. Преимуществото ми е, че в пристанище имам времето от обед до 20,00 часа. Във вахтения журнал пише, че сме в Каламаки, но още преди да разузная обстановката, от палубния боцман научавам, че това е Коринт. Както и да е, Гърция не ми е географски дразнител.

Още не е сезонът на лятното туристическо стълпотворение, обаче Гърция си е Гърция. Нейното морскосиньо е по-привлекателно от нашето. Курортно градче. Без яхти не може, но все пак това не е Пирея. Изобилие на барчета и ресторанти, като че ли само лимоните са повече от тях. Истинската забележителност тук е Коринт канал. Минавал съм през Панамския и Суецкия канал с любопитство, но това чудо ме смая. Ще трябва да му отделя специално внимание. Днес мога да поседя около час край необичаен мост, какъвто не съм виждал. Връзка между двата бряга на тесен канал с две автомобилни и едно пешеходно платно. Не е вдигащ или въртящ се, а потапящ се. За да премине плавателен съд, мостът ляга на дъното, после изплава и дълго се отцежда, а между пролуките на дървената му настилка подскачат десетки измамени рибки. Като поляна с щедро разпилени сребърни монети.

Човекът, който потапяше и издигаше моста, се оказа грък, роден в Русия, преселил се в страната на матерния си език веднага след разпада на СССР. Говорихме за промяната на системата и навиците, за мъката да започнеш отначало и от нулата.

- Ние, българите, също започнахме отначало.

- Да, но не сте емигранти.

Туристическо нашествие на борда. Седем съпруги и три дъщери са пристигнали от България за кратко  моряшко гости. Направо женска колония. Между приятно изненаданите са шефът и третият механик. Затова бях направо слисан, когато около 22,30 часа при мен в машинното отделение слезе шефът, грабна телефона и повика втория механик. Зарязал булката и ни емна долу с валоповоротката, горна мъртва точка на второ и пето движение, хлабини на клапани. Ако един мъж и на море не може да бъде укротен от жена, тръпки ме побиват. Както има горна мъртва точка на буталото, така има и долна мъртва точка на заспал к…р. Абе лежи си кротко до топлата гръд и не тормози другите заради собствените си проблеми.

И още един проблем. В полунощ не мога да събудя Ники, за да му сдам вахтата. Не за първи път за сменник ми се пада сънльо, ама чак пък толкова. Броди като сомнамбул из канижелите по никое време, после, когато вече трябва да е в машинното отделение, се налага да го вдигам с крик.

Позволих си нощна разходка, така, както съм с работните дрехи. Попаднах на пейка на закътано място и разпуснах около половин час. Тихо, спокойно. И у нас може да се намери тихо кътче, но спокойно и сигурно – трудно.

Коринт канал, който свързва Егейско и Йонийско море, е малко по-дълъг от 6 километра. На практика той превръща Пелопонес в остров и спестява обиколката му. Не е прокопан, а е изсечен в скала и стените му се издигат на десетки метри. Неописуемо чувство е да чуваш как по мост над канала, извисен на 63-64 метра, трополи преминаващ влак, а под него да се промушва круизен кораб. Това лято се навършват 100 години от преминаването на първия кораб, тесничко е за големите плавателни съдове, но за круизите това е истинска атракция, особено  нощем. Бял, осветен, пълен с весела  публика пасажер навлиза в тесния морски улей. Не се чува работа на двигател, сякаш корабът се плъзга напред, тласкан от нотите на джаза. Кърмата прилича на японска градинка, но и тук тичат сервитьори с папионки и подноси в ръце. Наздраве за прекрасния момент от круиза. Ляв и десен борд почти опират скалните стени на Коринт канал. Рядък случай – алпинист би могъл да започне тур от 4-5-а категория трудност направо от палубата на кораб. Благодаря ти, Коринт канал, мислех, че съм загубил умението си да пристигам и да се учудвам.

Заради произшествието в Мисисипи американците са изпратили 6 цветни снимки от различни позиции на удареното брегово съоръжение. Нещо като закъсняло следствие с помощта на гръцки компетентни лица. Смяна на капитана няма да има, а половината от товара е за порт Равена.

24.05. – 27.05.1993 г., порт Равена – кеят

Тягостно мина късият преход до италианския бряг. Цяло денонощие се кандилкахме на дрейф в Адриатика. Вече се шегуваме, че най-много избързваме, когато караме бавно. Продължаваме с упражненията за луди – смяна на 6 дюзи на главния двигател, които са общо 16. Рутинна работа, документите са в ред. Дюзите са свалени след изпълнен норматив работни часове. Проба на стенд, след която се пропуска задължителната профилактика, известно отлежаване на склад и обратно – докато прокапят или издържат още една доза работни часове.

Радистът, здраво почерпен, заспал и забравил на масата в радиорубката 240 долара. Като непокрито мляко, и някое екипажно коте се е облажило. Общокорабно събрание с призиви от капитана и потърпевшия парите да бъдат подхвърлени обратно. Дали някой вярва, че такъв нравствен подвиг е възможен?

Вече сме лазарет. След моториста Стефо, бъбречна криза събори и втория механик. Веднага след заставането в Равена Доки ще ги води на ехограф. Момчетата смятат, че такива инциденти се дължат на водата от опреснителя, прехвърлена в питеви танк и от там в супата.

Тесен ръкав като продължение на морето отвежда към кейовото място. Индустриална зона, все пак сме в икономически развития италиански Север. Огромни инсталации около кораба, грайферни линии, денонощен работен режим.

Излязох на кратко разузнаване и стъпих на близката магистрала. Жалко, градът е разочароващо далече, дори не се вижда. Един след друг стопирах четирима велосипедисти с въпрос колко са километрите до Равена? И четиримата спряха задъхано, но… разменихме само разбиращи усмивки. Подобни „разговори“ съм имал и на други места по света, но италианецът просто страда, че не може да ти бъде полезен поради езиковата бариера. Ясно, ще трябва да се търси транспорт към Равена, нито имам време за пешеходен преход, нито ми се иска да плаша фиатите по магистралата.

И пак съм в интернационален екип: Мариан (хърватин), Марчело (италианец от Триест), Фери (хърватин, шеф на бригадата). Разкулачили са разпределителен вал от дизел генератор на кораб „България“, в момента в Порто Маргера, близнак на „Родина“, и пристигат да го монтират на нашия ДГ – 1, който е вън от строя още преди пристигането в Гърция. В БМФ са преценили, че да се отправим през Атлантика към Аржентина с енергиен недостиг, това е неприемлив риск.

Домакинските ми функции почти се изчерпват с прояви на любезност. Предлагам кисело мляко и газирана вода, единственият разкош в машинното отделение. Марчело обяснява на хърватски неземността на името си: мар – море, чело – небе. Моето пък е съкратен вариант на Недялко. Значи Доменико (от неделя на италиански), сияе Марчело. Настроението е по-високо от топ мачтата.

Но съвсем наблизо, от другата страна на Адриатика, е Балканският полуостров, този перманентно възпален апендикс на Европа. Няма как да го прескочим. През почивката Фери, който изпълнява функциите на сервиз на БМФ в Риека, сподели, че контактува с параходството чрез Марчело от Триест, през Сърбия факс и телефонна  връзка няма. Пътува за България през Австрия, Унгария, Румъния, възнамерява да опита и през Гърция.

- Имам поне дузина здрави приятели в Белград и други градове. Не се отказвам от тях, не мразя Сърбия, а само Милошевич и криминалните. Кой нормален човек ще убива жени и деца? Товарят с камиони плячка и продават в Сърбия телевизори за 10 долара. Сърбите в Хърватия бяха около 600 000, останали са не повече от 150 000. Анклава Крайна няма да го бъде. Чукари, които не раждат нищо друго, освен вражда. Та и една месечна плата стига, колкото за един хляб.

И Фери, баща на три момчета, пали поредната цигара, една от трите кутии „Марлборо“ дневно. Отдушник.

Винаги съм се удивлявал на гениалната простота в класическата механика. Осигуряваш параметър „от“ – „до“ и желязото служи безотказно години наред. Ето и сега току-що центрованият разпределителен вал се вписва в ансамбъла. Фери доволно се вслушва в боботенето на машината, сякаш опипва здрав, добре напълнен пулс.

На сбогуване слагам ръка на рамото му, а въпросът ми е като пръст в рана:

- И тази война все някога ще свърши, но как ще живеем на Балканите отсега нататък?

- Е, па – никак! – философски заключава Фери.

Нейко ДАМЯНОВ