Вие сте копирайтър, комуникационен мениджър или креативен директор с размити бизнес отговорности, но въпреки това изглеждате така, сякаш току-що сте приключили смяната си на френска железопътна гара през 1950 г.?

Днес над 70 милиона работещи американци прекарват деня си зад бюро, но манията по облеклото на физическия труд не само не стихва, а превзема световните модни столици от Лондон до Ню Йорк.

Между 1910 и 2000 г. работническите професии (минно дело, строителство, производство) се сриват от 76% до едва 25% от работната сила в САЩ, ала естетиката на „сините якички“ циркулира безкрайно под формата на плътни якета (chore jackets), карго панталони и тежки работни обувки.

В предстоящата си книга „Blue Collar Modernism“ модният редактор Дейвид Хелквист разкрива, че корените на съвременния гардероб са изцяло потопени в физическия труд. Дънките води началото си от калифорнийските миньори през 19 век, като дори малките медни нитове по джобовете са патентовани през 1873 г., за да укрепват шевовете срещу разкъсване.

По подобен начин легендарните обувки Dr. Martens произлизат от военните ботуши, а восъчните якета на Barbour първоначално са създадени през 1894 г. като водоустойчиво облекло за моряци и рибари.

Историците на модата отбелязват, че първото излизане на работното облекло извън фабриките се случва през първата половина на 20-ти век благодарение на хората на изкуството. Художници като Джаксън Полък носят дънки и плътни работни якета в ателиетата си не просто като противовес на традиционната мода, а заради удобството и свободата на движение.

Втората световна война пък глобализира американския деним чрез униформите на войниците, а по-късно актьори като Марлон Брандо и Джеймс Дийн го превръщат в символ на младежкия бунт. Препочитанията към тази естетика в Източен Берлин през 1959 г. дори водело до арести и присъди в името на „борбата със западните демократични стилове“.

Според експертите устойчивата любов към работническото облекло днес се дължи на дълбока носталгия по изчезналото майсторство и качествените естествени материи, които липсват в съвременната бърза мода. За мъжкия гардероб това е и подсъзнателен копнеж по образа на мъжа, който може да поправя и съгражда с ръцете си.

Днес новото поколение дизайнери – от японския бранд Auralee до британския фармкор бранд Fera и базирания в Копенхаген Mfpen – преосмислят тези материи за офисите на 21-ви век. Дори марка като Service Works прави кулинарни панталони и готварски престилки от плътен памучен канвас, превръщайки ги в новата униформа на ресторантьорската сцена и градската култура.

Въпреки че звучи иронично офис служители да плащат стотици долари, за да изглеждат като миньори от миналия век, експертите са категорични: в съвременното себеизразяване вече няма „автентичен“ или „грешен“ начин на обличане.

Превод: Glasnews.bg; Снимки: CNN;