КОРАБ „ РОДИНА“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

06.07. – 02.08., преход Некочея – Хайфа

Некочея, Аржентина и Латинска Америка са зад кърмата. В посока север с всеки изминал ден бягаме от зимата на Южното полукълбо, която през юли е в разгара си, и започва да се усеща полъхът на екватора. Наново пълним басейна с океанска вода, вече работи къндишънът – гмуркаме се в лятото на Северното полукълбо.

Обаче нулевият паралел се оказа невидимо препятствие като праг, който трябва да се прескочи. Цели 20 часа се кандилкахме на дрейф поради две протекли цилиндрови втулки на дизел генератор. И точно тук, на екватора, гръмна странен скандал. След като заработи къндишънът, капитанът  разпореди всичко по надстройката да бъде блиндирано с изключение на една врата за връзка с главна палуба. Качва се на мостика, когато на вахта е втория помощник, и заварва отворена вратата към крилото на десния борд. Какво са си казали насаме и на какви децибели, никой не знае. Барото сне от вахта втория помощник, премести третия да кара от полунощ до 04,00  и от обед до 16,00 часа, а той лично пое времето от 08,00 до обед и от 20,00 часа до полунощ. До края на рейса. Вторият помощник се покри – нито екипаж, нито пасажер, почти не излиза от каютата си. Със сигурност ще има арбитраж след края на рейса, предполагам, че на брега аргументите на втория помощник ще се окажат по-силни от капитанските в морето.

За всички е тягостно, когато номер едно в екипажния списък е човек със самочувствие за непогрешимост и собствена, доста странна, ценностна система. Никъде – в Израел, САЩ, Гърция, Италия и Аржентина, не мръдна на крачка от кораба, сякаш се страхува, че някой ще седне на капитанския стол. Не съм го чул да каже на някого една човешка и неслужебна дума. Сега гледа сам видео в моряшкия салет, момчетата го чакат да се качи на мостика за вахта от 20,00 до полунощ и чак тогава помещението заприличва на пчелен кошер. Старши помощникът също прегря и вдигна луд скандал на готвача поради смайващ повод. Чинията с нощната закуска в хладилника в офицерския салет била с три маслини по-малко, отколкото в моряшкия. Потърпевшият имаше професионално самочувствие като за Шератон и не се сконфузи, а контраатакува с високи децибели и се получи оперетен спектакъл. Понеже нито Жан-Пол Сартр, нито някой от литературните му герои е бил в екипажа на кораб „Родина“, чудя са как е стигнал до прозрението, че „Адът – това са другите“?

Гибралтар. След 20 дни ничий океан, най-после сме в нечии териториални води. Държавата няма значение. Протокът ни посреща и изпраща с гъста мъгла. Да не би природата да се опитва да предсказва бъдещето? Психоза тресе екипажа. Смените! Рейсът свършва, а официална информация как и кога ще се приберем от Хайфа, няма. Неофициалната – частни радиограми и разговори чрез Варна радио, е смущаваща. Трудно се формира сменен екипаж. Лято е, работата на 50 000-тонен кораб е тежка, маршрутите са презокеански… Чуят ли за „Родина“, емигрантски настроения обземат доста моряци. Когато тръгнахме от Аржентина към Израел, заменихме обичайни поздрави като Добро утро с Отбива! Със значение на войнишкото Служба няма! Стандартното Наздраве при влизане и излизане от салета  преди и след хранене също стана Отбива! Въпрос на броени дни е да видим дали наистина няма служба.

Най-малък ход, вместо Стоп машини! Момчетата от палубна команда отново изпълняват ритуала „Свето кръщение“. С блажна боя, вместо вода. На ляв и десен борд, зад кърмата и горе на мостика свети името „Дина“, вместо „Родина“. С това име излязохме от Израел, с това се връщаме. Предохранителна мярка, иначе кораб, който излиза от израелско пристанище, не може да влезе в арабско. Лятното Средиземно море и намалените обороти помогнаха задбордната работа да завърши без инциденти. Слава Богу.

03.08. – 04.08.1993 г., Хайфа – кеят

Поемам вахта 12,00 – 16,00 часа и все още съм в неведение. Около 14,00 най-после се получи чаканият телекс за смените и веднага бе свикано общокорабно събрание. Няма как да присъствам, на мостика в пристанище може без човек, в машинното отделение – никога. Звъни телефонът и чувам задгробния глас на втория помощник. Извини се, че се обажда на мен, не можел да звъни в салета, за да не попадне на капитана. Помоли спешно да пратя доктора при него, чувствал се много зле. Разбира се, че веднага набрах номера на салета, отзова се главният механик и му предадох сигнала за бърза помощ. Половин час по-късно ми се обади дядя Киря, вторият механик. Зарадва ме, че съм в списъка на късметлиите, защото не за всички от екипажа има смени.

Пристига Чефо за следващата вахта и като видях траурната му физиономия, поздравът Отбива! заседна някъде в гърлото ми. Освен за него, няма смени още за старши помощника, палубния боцман, трима от палубна команда и третия механик, но по негово желание. Всички останали се прибират вкъщи, а те продължават за Бразилия.

Преди вечеря домакинска команда раздаде по три килограма шоколад на калпак. Натрупвания от разни икономии. Тъкмо навреме, веднага се заех с багажа и без да дремна поне час-два, приех последната нощна вахта. Около 01,15 часа ми се обади капитанът и разпореди до 07,00 в машинното отделение да се въздържаме от шумопроизвеждащи действия, особено зад борд. Оставих бележка на пулта, предадох устно заповедта на колегата от следващата вахта. Обаче ранобудният главен механик, заедно с двамата фитери, призори по някаква причина превъртели гребния вал. Оказа се, че това е грубо нарушение, тъй като местните служби прослушват бреговата ивица като превенция против подводен тероризъм. По тази причина се състоя и последният за рейса капитански скандал.

Време е да напусна плаващата менажерия. С новия обитател на моята каюта бяхме заедно не повече от 15 минути. Призна ми, че е приел да се качи на „Родина“ в последния момент, само срещу обещанието на инспектора повече да не го праща на този кораб. Благодарих му и от своя страна признах, че точно сега нямам никаква работа в Бразилия.

Късно следобед с автобус се придвижихме от порт Хайфа до летището в Тел Авив. При обстойната проверка се провалих в общуването си на английски, при това на елементарно ниво. На въпроса кога съм събрал багажа си уверено отвърнах:

- Туморо.

Но когато човекът срещу мен замени служебната маска с широка усмивка, веднага се коригирах. Не, не, утре, вчера, разбира се. В отговора на други подобни въпроси не допуснах гаф. Излетяхме за Кайро. Струпахме багажа на куп, охраняван от двама души, така че ми се наложи да изкарам още една нощна вахта, този път като часови. Призори се качихме на борда на Ту-154 и веднага заспах, събуди ме слънцето на летище София. Тук ни чакаше автобус на БМФ. Оказа се, че само капитанът живее в столицата. Показа се на вратата на превозното средство, изрече нещо като благопожелание, на което никой не обърна внимание. Двама за Бургас, един за Пловдив, всички останали за Варна. Някак неусетно пред очите ми се появиха тепетата на града, в който са родени децата ми.

На колелото до панаира се озовах сам с 35 килограма багаж при нозе. Два пъти повече, отколкото за хималайска експедиция, но на моряка остават само последните 200 метра до най-важния връх – дома.

Нейко ДАМЯНОВ