Потреблението на естествен каучук е голямо, а суровините - ограничени. Още през 1931 година тази дилема накарала руски учени да започнат да търсят алтернативи. Те изследвали близо 1000 растителни вида из ширините на бившия Съветски Съюз, за да открият заместител на сока от южноамериканското каучуково дърво Hevea brasiliensis. В степите на Казахстан най-сетне открили растение с високо съдържание на естествен каучук в корените на руското глухарче (Taraxacum koksaghyz).
Именно от това растение Съветският съюз задоволявал една трета от потребностите си от каучукови изделия чак до 1941 година. По времето на Втората световна война каучукът от глухарчета станал труднодостъпен, поради което и други страни - като САЩ, Великобритания и Германия - започнали да отглеждат руското глухарче с цел производство на каучукови изделия. След войната доставките на каучук от Южна Америка се нормализирали, така че и СССР отново се върнал към предишната суровина - още повече, че тя била по-евтина, разказва "Дойче веле".
Но в наши дни интересът към руското глухарче отново расте, тъй като непрестанно нараства и търсенето на естествен каучук - особено в производството на автомобилни гуми. Тази индустрия потребява 70% от наличния в света естествен каучук.
Към момента близо две трети от всички каучукови изделия в света се произвеждат от фосилни суровини - например от петрол. Този синтетичен каучук е по-евтин и по-устойчив от естествения. Същевременно обаче естественият провежда топлината по-добре и гарантира по-добро сцепление. Затова автомобилните гуми се произвеждат чрез смесване на двата вида суровини.
Около 90% от естествения каучук в света се добиват от плантации в Югоизточна Азия, където за целта се изсичат все повече тропически гори. Следователно има икономически и екологични причини за това автомобилната индустрия да търси алтернативи на каучуковото дърво. Към това се добавя и опасността от гъбични заболявания, обхващащи огромните плантации в Азия.
През 19 век една подобна инфекция унищожава огромни масиви с каучуково дърво в Южна Америка. Тази опасност съществува и сега, тъй като дърветата в плантациите са на близко разстояние едно от друго и една гъбична инфекция би се разпространила много бързо.
Затова през последните години редовно има нови опити да се добива каучук от глухарчета. Съществува и проектът Taraxagum - съвместна инициатива на производителя на автомобилни гуми Continental и Института по молекулярна биология и приложна екология "Фраунхофер" в Аахен.
"Continental е тествал каучука от глухарчета и установил, че в някои отношения той превъзхожда материала, извличан от каучуковото дърво", казва биотехнологът Дирк Прюфер. Както Continental, така и неговият индийско-нидерландски конкурент Apollo Tyres вече са произвели велосипедни гуми с каучук от глухарчета. Изпитанията с този материал за производство на автомобилни гуми също били "многообещаващи", твърдят от Continental.
Предимството на руските глухарчета е, че те могат да се отглеждат и на местата с умерен климат. Вече имало учени, които са култивирали растението в Белгия, Нидерландия, Швеция, Германия и САЩ. Руското глухарче вирее също и върху бедни почви, така че то не отнема площи, необходими за селскостопанските култури.
След като се обере растението, от него с помощта на гореща вода се извлича естественият каучук. За целта корените на глухарчето се раздробяват механично и се заливат с вода - този процес се извършва при високи температури, така че употребата на химикали става излишна.
Производството на каучук от глухарчета е много по-екологичен процес, единственият недостатък: автомобилните гуми от тази суровина се износват много по-бързо. Ако те се произвеждат изцяло само от нея, гумите ще трябва да се сменят значително по-често, казват експерти.
