Volkswagen не прави електромобили отскоро - германската компания експериментира с алтернативното задвижване от няколко десетилетия. Първият проект е T2 Transporter със сериозния 850-килограмов пакет оловно-киселинни акумулатори, пробег между 50 и 80 километра и електромотор с мощност от едва 22 конски сили и максимална скорост от 74 до 100 км/ч.

Тогава се появява първото поколение на Volkswagen Golf и две години след лансирането му, инженерите на компанията започват да се заиграват с превръщането му в елементарен електромобил. През 1981 се появява вариантът CityStromer (от немски "strom - електричество") - изцяло електрически Golf, разработен в сътрудничество с компанията RWE. Второ и трето поколение на хечбека се появяват през 1985 и 1993 година.

Всички поколения CityStromer използват старите оловно-киселинни акумулатори, тъй като за литиево-йонната технология даже не се е чувало по онова време. Според съвременните стандарти, използваните тогава акумулатори са много тежки спрямо енергийната си плътност, неефективни и неиздържащи дълго време.

Успех или неуспех?

Не може да се каже дали CityStromer е провал или успех за Volskwagen - все пак електромобилът е експериментален и никога не е бил масов. Третото поколение е използвано (заедно с електрически прототипи на компании като BMW, Mercedes и Opel) в мащабен експеримент, проведен в Германия между 1992 и 1996.

Правителството е направило програма, в която някои жители на остров Рюген (най-големият в Германия) използвали електромобил като единствена кола, за да видят дали технологията е достатъчно напреднала за такива цели. Тя, естествено, била далеч от това, което е днес и нещата не се получили, но…