Тя е от онези учители, които вече са се утвърдили като водещи специалисти в своята област – български език и литература. И не само защото нейни ученици са имали 100 точки от НВО след седми клас. А защото изпитва радост от професията си и вдъхновява учениците си. Защото е „благословена c възмoжнocттa дa бъдe opиeнтиp и вoдaч нa cвoитe yчeници в пpoцeca нa oпoзнaвaнe и ocмиcлянe нa cвeтa”. Тя е от учителите, които остават в сърцата на тези, на които са преподавали страстно и неформално. Учителите, които обичаме заради житейските уроци, които ни завещават.

Запознайте се с Мария Камбурова - старши учител по български език и литература в СУ „Пейо Кр. Яворов” в Пловдив.

- Бихте ли се представили накратко? Коя е Мария Камбурова?

- Предизвикателство е човек да говори за себе си, още повече, когато казаното се превръща в начало на интервю. Аз съм миналото си – отглас от срещи и раздели, от усещане за родова памет, която съхранявам и браня. Аз съм настоящето, в което живея, обичам и се боря. И заедно с това съм очакването си за бъдеще, което ще ме продължи.

- Какво е за Вас учителството? Каква е мисията Ви като учител?

- Майка ми беше учител. И тогава – в детството ми – тази професия се превърна в територия на любовта: да даваш всичко от себе си, но и да притежаваш таен ключ към онези извори на сила, приятелство и вяра, на които господари могат да бъдат единствено децата. Исках да бъда там – в магията на взаимодействието между учител и ученик. Доста по-късно – вече в зряла възраст, представите ми за учителството и за неговата роля добиха по-реалистични и осъзнати измерения. Днес бих казала, че учителят е благословен с възможността да участва в удивителния градеж на човешкото и да остави диря там – в погледите, в начина, по който животът може да бъде откривателстван и прегръщан.

- Кое ви мотивира и дава кураж да продължавате да сте педагог?

- Не обичам особено думата „педагог”, защото отпраща към пространства, доминирани от научната закономерност. Предпочитам да мисля за себе си като учител в онзи по-широк античен смисъл на понятието, което се базира на диалог, на себепроекция върху сърцата и умовете на онези, които са заедно с теб по пътя. Разбира се, не мога да не отбележа, че имам изключителния шанс да преподавам език и литература - две области на отвъдността. Неизразимо е удоволствието, което изпитвам, отваряйки вратите към тях за застаналите на прага им. Предвкусвам изненадата, изумлението и надеждата, с която  децата се изпълват, когато попадат в техния периметър.

- Лесно ли е да бъдеш добър учител?

- И да, и не. Понякога съм изпълнена със съмнения дали съм избрала най-верния подход, дали съм реагирала по точния начин... Шаблонно, а и невярно е да се каже, че е достатъчно да обичаш децата и предмета си, за да си добър учител.  Всъщност се изисква самодисциплина, последователност и способност за организация. Старая се да създавам уютна среда, а тя няма как да се получи, ако предварително не зная ясно посоката, в която се опитвам да водя учениците си. Доверието им е дар, но за да го получа, на тях им е нужно моето спокойствие и увереност. Учителят няма привилегията на свободния творец, чиито мисъл и вдъхновение необезпокоявано препускат през времето и пространството. Той е по-скоро като родител, на когото е поверено безценно късче живот, за което трябва да се грижи и развива. Понякога това уморява. Има ли резултат обаче, всяко усилие си е заслужавало.

- Доста разпространена практика е да се разменят обвинения между родители и учители. Кои според Вас са най-важните характеристики на добрата комуникация с родителите? 

- Реалността, в която живеем, е белязана от разделения. В този смисъл напрежението между родители и учители е очаквано. Имала съм щастието да не бъда пряк участник в подобни противопоставяния, но съм ставала свидетел на такива. Интуитивно вярвам, че в основата им често стои страхът от неизвестното. Именно той прави хората агресивни. Изпращаш детето си в училище и си пропит от несигурност – ще го обичат ли, ще го оценят ли правилно, ще му помогнат ли, или напротив – ще съдят тенденциозно, от позицията на собствените си апатии, комплекси и разочарования.  Разбирам тази тревожност, защото и аз съм родител. Старая се да я предугаждам и да поставям взаимоотношенията на ясна основа. Може би именно готовността ми да поддържам тесен контакт с родителите и да не слагам особени граници пред възможността им да влязат във връзка с мен са онова, което ми е помагало през годините. В крайна сметка, ние искаме едно и също. Защо тогава да не си помагаме в осъществяването му?

- Кое прави учителя по български език и литература вдъхновяващ?

- Колко хубав е този въпрос! На първо място, далеч не всеки такъв учител е вдъхновяващ. За съжаление, съвременната образователна система полага сериозни усилия да рамкира и ограничава дейността на преподавателите, да ги превръща в администратори, буквално „удавени” в море от отчети, прогнозни резултати и планове. Поради обстоятелството, че значителна част от националните външни оценявания са във формат на тестови изпитвания именно по български език и литература, вдъхновяващата роля на предмета често се оказва изместена от необходимостта да се повтарят и заучават точно определени конструкции и факти, които да гарантират успешно представяне на изпитите. Констатирането на тази тенденция е сред нещата, които силно ме тревожат в последните години. А иначе – контактът с изкуството наистина може да бъде вдъхновяващ. Учителят по литература не просто говори – той е повелител на словото.  Думите му изкачват планини, рушат граници, творят светове.  Те са негова благословия и негова отговорност.  А когато той съумее да ги превърне в път към един свой чист и богат свят, да направи от тях мост, отвеждащ към звезди и към бездни, няма как да не бъде възприет като вдъхновител и да не бъде обичан като такъв. Всеки от нас помни поне един свой учител по български език и литература, който го е окрилил.

- Какво правите, за да сте в крак с актуалните методи и тенденции в образованието?

- Наскоро попаднах на изображения от различни класни стаи – някои  носеха духа на спомена, други имаха изцяло футуристичен облик. Въпросът към читателите на материала беше коя от стаите би предпочел всеки един от нас. Моят избор падна върху тази с голямата библиотека, кръглите възглавници за сядане по пода и картините по стените. Мисля, че донякъде това отговаря на зададения въпрос. Приветствам желанието училището да е в крак със съвременните тенденции. Електронният дневник, интерактивните дъски, всички средства за визуализация на учебното съдържание са чудесни. Заедно с това, по никакъв начин не абсолютизирам нуждата от тоталното навлизане на технологиите във всички сфери на образователния процес. Някои от предметните области са силно повлияни от възможностите, които те предлагат. Хуманитарното познание обаче не е непременно обвързано с тях. То е територия на духа, на оживялата памет, на въображението. В този контекст се изкушавам да припомня великолепните стихове на Емили Дикинсън: 

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
то и мечтата стига. J

- Каква е тайната за успешното обучение на децата и ефективното им подготвяне за предстоящи изпити и външни оценявания?

- За добро или за лошо тези изпити са факт и макар да се говори много за предстоящото им видоизменение, засега представляват стандартния начин за измерване на ученическите постижения. В нашето училище се обръща сериозно внимание на подготовката, свързана с тях. Работи се активно както в рамките на учебните часове, така и в провежданите допълнително консултации, пробни изпити и пр. Учениците се мотивират да участват в различни състезания и конкурси, за да получат удовлетворение от положения труд, да се амбицират в преследването  на  по-високи резултати и да подобряват постиженията си. Учителите работят в екип, като непрекъснато обменят идеи за усъвършенстване на методиката на преподаване с оглед оптимизиране на урочната и извънурочна дейност. Всъщност „тайна” няма. Има последователно и компетентно усилие за постигане на поставените цели, които неизменно са високи.

- Преходът между четвърти и пети клас е може би най-тежък за учениците. Как подготвяте децата за този адаптационен период?

- Благодарение на прекрасните ни  преподаватели в начален етап голяма част от петокласниците навлизат в този нов за тях образователен етап подготвени. Разбира се, някои трудности са от обективно естество - ние си даваме сметка за това и ги преодоляваме с добронамереност и внимание. Стараем се адаптацията да протича гладко и без излишен стрес. Децата имат възможности за допълнително консултиране, с тях работи екип от отлични професионалисти – педагогически съветник, психолог и логопед, предлагат се различни извънкласни дейности, където те могат да разгърнат своите таланти, поддържа се тясна връзка с родителите, които приобщаваме към училищните каузи. Петокласниците имат възможност да посещават и следобедна занималня, където подготвят уроците си за следващия ден, опознават се допълнително, намират разбиране и подкрепа. Казано по друг начин – в училище „Яворов” петокласниците бързо осъзнават, че са попаднали в своя нов дом и като цяло се включват в учебната работа с желание, намират нови приятели и хоризонти за развитието си.

- Успехите на учениците са най-голямата награда на учителя. С какви постижения на Ваши ученици можете да се похвалите?

- Най-големият успех няма цифрово изражение. Той е в осъзнаването, че си помогнал да поникнат нечии криле, че си дарил възможността за досег със света на голямото изкуство и си възпитал уважение към творците, които го създават. Всяко дете има свой път. Прекрасно е, ако поне мъничко си допринесъл за това да го открие и да повярва, че е готово да поеме по него. Ако това е пътят на високите постижения по български език и литература, тогава идват и големите победи за колегите и мен. Такива са стоте точки на националното външно оценяване в седми клас и многото близки до максимума резултати, златните медали от областните и националните състезания, спечелените конкурси за есета и разкази, призовите места на олимпиадите по БЕЛ, грамотите и купите от изиграните театрални спектакли, участията на наши ученици в научни форуми и работни срещи, работата по иновативни проекти, спечелили вниманието на училищни общности от цялата страна.

- Кое е първото нещо, което бихте променили в образованието, ако имахте тази възможност?

- С ясното съзнание, че навлизам в сферата на мечтите – в значителна степен бих редуцирала броя на учениците в отделните паралелки и разширила възможностите за индивидуална работа. Бих дала на учителите много по-голяма свобода в избора на учебно съдържание и бих извела децата – поне в определени периоди - от класните стаи, за да влязат по-масово в музеите, в театралните зали и киносалоните. Както обаче отбелязах – това са само мечти.

- Защо бъдещите петокласници да дойдат да учат в СУ „Пейо Яворов”?

- Защото имат чудесния шанс да го сторят. Защото ще общуват с ярки и компетентни преподаватели, ще се радват на обновената училищна база със светли и отлично оборудвани кабинети и спортни площадки, ще намерят среда за изява и развитие на своите възможности, ще бъдат част от неповторимата и задружна яворова общност.

Очакваме ги!