За едни 9 септември 1944 г. остава символ на победата над фашизма и начало на големи обществени преобразования. За други датата бележи държавен преврат, съветска окупация и началото на режим, който отнема политическите свободи и подлага хиляди българи на преследване. Осем десетилетия по-късно тя продължава да разделя обществото.

За да се разбере случилото се, датата трябва да бъде поставена в контекста на последните месеци на Втората световна война.

През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и допуска германски войски на своя територия. Страната обявява война на Великобритания и Съединените щати, но не изпраща войници на Източния фронт и запазва дипломатически отношения със Съветския съюз.

През лятото на 1944 г. става ясно, че Германия губи войната. Съветската армия напредва към Балканите, а българските правителства правят закъснели опити да извадят страната от съюза с Берлин.

На 2 септември е съставено правителство начело с Константин Муравиев. То възстановява политическите свободи, започва освобождаване на политически затворници, разпуска организации, свързани с предишната власт, и търси примирие със западните съюзници.

Тези действия обаче не успяват да спрат събитията. На 5 септември Съветският съюз обявява война на България, въпреки че двете държави дотогава не са водили бойни действия помежду си. На 8 септември части на Червената армия навлизат в страната, без да срещнат съпротива.

В нощта на 8 срещу 9 септември военни, подкрепящи Отечествения фронт, установяват контрол над ключови обекти в София. Завзети са Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, радиото, пощата и железопътните комуникации.

Правителството на Константин Муравиев е свалено, а премиер става Кимон Георгиев. Новата власт е формално коалиционна. В нея участват представители на комунистите, политическия кръг „Звено“, БЗНС „Пладне“ и социалдемократите.

В следващите години обаче Българската комунистическа партия постепенно отстранява своите съюзници и установява пълен политически контрол.

По време на комунистическия режим случилото се е представяно като „народно въстание“ и „социалистическа революция“. След 1989 г. в историческите изследвания все по-категорично се налага определението държавен преврат, извършен в условията на навлизането на съветската армия.

След 9 септември България се включва във войната срещу нацистка Германия. Българската армия участва в тежки сражения в Югославия, Унгария и Австрия, а хиляди български военнослужещи загиват.

Военният принос на България към разгрома на нацизма е исторически факт. Той обаче не променя другата страна на събитията: непосредствено след преврата започват масови арести, убийства без съд и преследване на реални и предполагаеми противници на новата власт.

Създаден е т.нар. Народен съд. Пред него са изправени над 11 000 души, сред които регенти, министри, депутати, офицери, журналисти и представители на интелигенцията. Издадени са 9155 осъдителни присъди, включително 2730 смъртни и над 1300 доживотни.

На 1 февруари 1945 г. са екзекутирани тримата регенти, министри, депутати и висши военни. Сред осъдените от Народния съд е и Димитър Пешев, изиграл решаваща роля за спасяването на българските евреи.

Паралелно с официалните процеси хиляди хора изчезват или са убити без присъда. Точният брой на жертвите на първата репресивна вълна остава предмет на исторически изследвания.

През 1946 г. монархията е премахната след референдум, проведен под контрола на новата власт. Малолетният цар Симеон II напуска страната.

Политическата опозиция постепенно е ликвидирана. Един от нейните най-разпознаваеми лидери, Никола Петков, е осъден на смърт и обесен през 1947 г. Същата година е приета Димитровската конституция, която оформя България като държава от съветски тип.

Следват национализация на частната собственост, насилствена колективизация на земята, цензура, политически процеси и въдворяване на хора в трудови лагери. Държавна сигурност се превръща в основен инструмент за наблюдение и преследване на противниците на режима.

Привържениците на 9 септември свързват следващите десетилетия с ускорена индустриализация, разширяване на образованието и здравеопазването, електрификация и изграждане на големи предприятия и инфраструктура.

Тези промени също са част от историята. Но те се осъществяват в държава без свободни избори, независим съд, свободни медии и право на открита политическа опозиция. Икономическите и социалните постижения не могат да заличат репресиите, лагерите, отнетата собственост и прекършените човешки съдби.

В продължение на десетилетия 9 септември е най-важният официален празник в Народна република България. Провеждат се манифестации, военни паради и тържества, а официалната пропаганда изгражда около датата образ на национално освобождение.

След промените през 1989 г. тя престава да бъде официален празник. През 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В него управлението след 9 септември 1944 г. е определено като режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила и отговорен за политически репресии.

И днес пред паметници на съветската армия и антифашистката съпротива се полагат цветя. На други места се почита паметта на убитите без съд, осъдените от Народния съд и изпратените в лагери.

9 септември не е дата, която може да бъде побрана в лозунг. Но историческата сложност не означава, че превратът трябва да бъде наричан освобождение, нито че репресиите могат да бъдат оправдани с построени заводи и училища.

Това е денят, в който България сменя страната във войната, но попада в съветската сфера на влияние. Денят, който отваря една врата и затваря много други. Последиците от него продължават да се усещат и днес.