Председателят на парламентарната комисия по образование настоя езиковите паралелки в средните училища да намалеят. Това каза Красимир Вълчев, бивш министър на образованието в третия кабинет на Бойко Борисов, по време на заседание на парламентарната ресорна комисия, на което министърът на образованието и науката Галин Цоков представи политиката за прием в гимназиален етап за учебната 2024/2025 година.

Цоков изнесе данни за паралелките през настоящата учебна година, на чиято база е планиран и държавният план-прием за следващата учебна година. Обяви, че през настоящата година са утвърдени 2470 паралелки, като 1423 от тях са професионални. Във всички области в страната, с изключение на Видин, Кърджали, Ловеч и Силистра, са реализирани по-малък брой паралелки от утвърдения. Министърът уточни, че 50% от закритите паралелки са професионални, само в София след първо класиране са закрити 13 паралелки.

В 35% от паралелките, в които учениците се обучават за професия, са от т.нар. защитени специалности, за които се очаква недостиг на пазара на труда. Допълни, че най-много гимназисти от професионалните училища са тези в сферата на технологиите (24%), туризъм (16%), икономика (11), селско стопанство (8%), строителство (4%).

Целта на Министерството на образованието и науката (МОН) е до 2024 г. поне 160 хил. ученици да се обучават в професионални паралелки. Ръстът на броя на местата в професионални паралелки се приближава до зададените в плана за действие стойности, уточни минстърът.

По думите на Цоков министерството ще търси начини да повиши популярността на професионалното образование в средните училища и да се увеличат паралелките, в които се предлагат специалности, свързани с информационните технологии и STEM (обучение, насочено към науки, технологии, инжинерство и математика).

По време на заседанието стана известно, че в област Шумен например няма нито една паралелка, която да предлага дуално обучение, съчетаващо теорията и практиката.

Според Вълчев в момента във всички профили на обучение, с изключение на езиковите, учат малко ученици. По думите му най-големият ръст на възнагражденията са в технологичния сектор, който създава най-добра добавена стойност.

"Ако Министерството на образованието иска да помогне на регионите и развитието на икономиката, трябва да намали броя на езиковите паралелки особено извън езиковите гимназии", коментира Вълчев. Допълни, че ще се съгласи с политиката на МОН за увеличение на професионалното обучение, но като се изключат допълнителни паралелки по предприемачество, изкуства и туризъм.

"Проблемът на езиковите паралелки е, че създават нагласи за миграция", подчерта Вълчев.

"Може би най-добрите ученици няма да отидат в професионалната гимназия по механотехника, ако затворим езиковата паралелка, но биха отишли в паралелка с информационни технологии", каза председателят на ресорната комисия.