Годината е 1984-а... В световен мащаб тече "Студената война". СССР обявява, че ще бойкотира олимпийските игри в Лос Анджелис. Първият "Епъл Макинтош" излиза на пазара...

В България картинката е малко по-различна. Няма война, но има тоталитарен режим. По случай 40-годишнината на соцаилистическата революция в България, в резиденция "Лозенец" са наградени с орден "13 века Бълагрия" цялото партийно и държавно ръкводство на социалистическа България. Красота...

На фона на това "прекрасно събитие", през декември същата година снегът в селата край Кърджали почервенява от кръв. Режимът принуждава хора да си сменят имената, тече Възродителният процес.

През нощта на 23-и срещу 24-и декември Бенковски е обсаден от танкове и войска. Чиновниците от кметствата трябвало да се явят на работа посред нощ, за да проведат технически смяната на имената.

Довеждали цели групи хора с автобуси, които били принуждавани "доброволно" да попълват заявления – иначе не ги допускаха до работното им място. Противопоставиш ли се – или в Белене, или бой до смърт в милицията.

Онези, които не се подчинявали на заповедта, трябвало да стоят с часове навън в зимния студ, а после ги изпращали в лагер. Онези с баретите действат мигновено – водят някого да попълва документи, той се съпротивлява и… след минута вече го няма.

През 1984 година същите тези хора обезлюдяват и цяло село в Родопите. Село Чамла - най-високото село в България (1650 метра надморска височина) пустее и до днес.

Начинът, по който изглежда, кара тялото ти да настръхне. Обезлюдели, срутващи се сгради, пълна тишина...

В запустялото училище все още могат да бъдат намерени учебници с издателство от 80-те години. Малко са прашасали, но са там - няма кой да ги вземе.

Заселено през 1910 година, селото се радва през годините на спокойствие и благоденствие. 74 години по-късно, тоталитарният режим в България решава да промени това. Казва им, че са прекалено отдалечени и излиза твърде скъпо да бъдат снабдявани със стоки от първа необходимост. И не дава алтернатива...

Кара хората да напуснат мястото. Да оставят домовете си, поминъка си... спомените си!

И така Чамла става едно от многото вече напълно празни села в страната ни. Пази само неразказаните мъки на принудените да го напуснат.

През 2004 г. французинът Оливие Люк се опитва да стане единственият жител на селото, но устоява по-малко от година при първобитните условия. След него испанецът Оскар Кореа повтаря авантюрата, но без успех.